Ликовете на Светите Братя Кирил и Методи красят нова автобусна спирка в Ихтиман, тя е поредната обновена спирка, която е част от проекта за ремонт на източния вход на гр. Ихтиман. Две автобусни спирки в град Ихтиман бяха преобразени, този път с ликът на Димчо Дебелянов. Идеята ее на Калоян Илиев, кмет на Община Ихтиман, като през 2020 година други автобусни спирки бяха пременени с ликовете на Васил Левски, Христо Ботев и архм. Генадий Ихтимански.
„В нашата представа Св. Св. Кирил и Методий са винаги заедно, неразделни един от друг. Обикновено така ги изобразяват художници и скулптори, както и всички останали представители на изкуството. Защото техния жизнен път, тяхното велико съзидателно дело е единно и неделимо.
Интерес будят техните образи, създавани продължение на столетия по земите на днешна Словакия и Чехия. Кирило – Методиевата иконография в тези земи датира от втората половина на 14 век и е тясно свързана с епохата на славния чешки крал Карл ІV (1346 – 1378), съвременник на българския цар Иван Александър. Той основал в Нове место (Нов град), в Прага, манастира Емаузи, станал убежище на южнославянски духовници, прогонени от османското нашествие на Балканите, където при богослужение в Словакия и Чехия се използвал старославянския език. Така в тези две държави се наричал старобългарския език. Използвали са още глаголическите книги. А 14 февруари, датата на смъртта на Кирил, била чествана със специално богослужение. Точно тогава Карл ІV в грамотата си от 1347, дадена на манастира, освен Свети Йероним, Войтех и Прокоп, като чешки патрони определил и Кирил и Методий, тоест хора, заслужили на цялото славянство.
Както знаем, през 863 година Кирил и Методий идват при западните славяни по покана на Великоморавския княз Ростислав. До този момент в техните църкви не се проповядвало на славянски език. Непоклатима била теорията за триезичието, според която Божието слово може да се проповядва само на трите езици: гръцки, латински и еврейски. По време на отправената покана двамата братя заминали в Рим. За да изпълнят великоморавската си мисия, те трябвало да се подготвят. С тази нелека задача се заема Кирил, като съставя славянската азбука. Двамата братя се заели да преведат част от богослужебните книги от гръцки на славянски език. Когато отишли във Великоморавия изградили самостоятелна славянска църква, отворили славянски училища и водели непрекъсната борба срещу немското и римското духовенство.
По същото време, целта на българския княз Борис І била да откъсне българите от езичеството и да ги приобщи към християнството.
След смъртта на Кирил през 869 година, неговото дело продължили Методи и учениците им, на брой около 200. Най-изтъкнатите сред тях били: Климент, Наум, Горазд и Ангеларий. Но много скоро те трябвало да напуснат Великоморавия, наклеветени, че кроели бунт срещу княз Светополк. Идват в България и княз Борис І ги приема радушно. През 886 година в българските земи те намерили не само убежище и спасение, но и закрила на делото на славянската писменост и книжнина.
Най-старото изображение на Кирил в Чехия е бюст, изсечен от пясъчник и намиращ се на горния външен трифориум на катедралата „Свети Вит” в Прага. Започната е от Карл ІV в 1344 година, където Кирил е заедно с Методий и други чешки заслужили книжовници.
Деветнадесети век бележи връхна точка в иконографията, когато от културна гледна точка делото на чешкото национално възраждане било завършено и идеята за славянско единство прониква до широките народни маси.Тогава вече старата представа за Кирил и Методий в изкуството, като латински епископи, отстъпва на по-реалното възприятие на тяхното дело, а заедно с това и на техните образи като духовници – мисионери. Изразената почит към двамата братя в Моравия и Словакия през 1863, 1869 и 1885 година спомага много не само да се засили националното съзнание у тези народи, но и да се увеличат храмовете и параклисите с изображенията на двамата равноапостоли. В тези държави те са почитани като патрони. Но те принадлежат и на всички славянски народи.
Тридесет скулптори и скулптурни групи на личности, посветили живота си на славянската идея привличат вниманието на посетителите от цял свят в Карловия мост в Прага, дело на Карл ІV, представлявайки открита галерия. Най-старата и единствена бронзова статуя на моста е на Свети Ян Непомук от 1683 година. Най-новата скулптурна група е на Св. Св. Кирил и Методий, поставена през 1928 година. Тя предизвиква гордост и възхищение у българските туристи. Много от тях с изненада откриват колко много се тачи Кирило – Методиевото дело от чехите.
У нас българските живописци са ни оставили и оставят портрети на братята Кирил и Методий от епохата на Възраждането до днес. Уникални техни портрети са създали Захари Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович и мн. други. Алекси Атанасов и неговият ученик Г. Данчов изписват в църквата на Араповския манастир поредица от композиции, илюстриращи житията на двамата братя.
В много селища в България са издигнати паметници на Кирил и Методий. Първият паметен знак е поставен през 1885 година в дряновското село Керека, а първият монумент е в казанлъшкото педагогическо училище, носещо името на равноапостолите през 1934 година. Пред националната библиотека „Кирил и Методий” в София през 1975 година също е издигнат паметник. Петметрова бронзова скулптура, поставена през 2007 година, краси площада на Враца. Паметници на братята Кирил и Методий има в градовете: Преслав, Добрич, Пазарджик и Плиска.
Много често ние не дооценяваме делото на славянските братя. В него ние трябва да вникнем със сърцето и душата си, защото на него дължим съхраняването на българската нация. Защото то е вечно и непреходно.“ – припомниха от Общинска администрация.
