„Някога преди повече от 1000 години на мястото на днешното село Стоб имало град-крепост, наречен Стоби. Градът, разказва легендата, е унищожен от страшно наводнение, с което жителите му трябвало да изкупят тежките си грехове.
Кой какво е имал да изкупва – негова си работа. Средновековието ще да е било време на нечувана поквара, ако греховете са причината за всяко унищожено, завладяно или наводнено населено място.
Природата обаче вакуум не търпи. Неспокойните по дух наши предци – явно също. На мястото на разрушения град се появило село Стоб. Но не някакво си селце, а голямо село, простиращо се чак до днешното Пороминово. За това колко голямо е било Стоб в миналото говорят имената на намиращите се между двете села местности Чаршиите, Касапниците, Сапунджийниците.
Разбира се, всичко започва доста по-рано. В околностите на Стоб са открити стандартните развалини от древни тракийски, гръцки и римски сгради, водопроводи и парчета домакинска посуда. Силно вероятно е в Стоб да е стъпвал и келтски крак (или е имало оживен внос-износ) заради откритата уникална келтска керамика.
Стоб има и своите 5 минути историческа слава: споменава се в грамотата на цар Иван Шишман, която е дадена на Рилския манастир на 21 септември 1378 г. Подпечатана е със златен печат, както е било прието според законите на Византия. Представлява грамота, с която цар Иван Шишман позовавайки се на своето върховно право на собственост върху държавата, дарява феодална собственост на селото.
Когато проф. Константин Иречек посещава Стоб малко след Освобождението, той пише в книгата си „Пътувания по България”, че над селото се виждат развалините на стара крепост, от която е „останал още един къс от кула с прозорец“. Според местните хора тя е била известна като Петрова кула и се сринала при земетресение през 1904 г.
Село Стоб има и още нещо уникално – църквата Свети Прокопий. Тя е единствената, посветена на този светец в България. Знае се, че е изградена през 1393 г. Информациятя е от един камък, на който е изписана годината, пренесен от старото място на храма. А защо е преместен? По време на османската власт турското население недоволствало, че при сватби, ритуали и празници българите надничали в дворовете им (църквата се намирала на високо над селото). Храмът бил разрушен, а за изграждането на нов трябвало разрешение от султана. И така трима жители на Стоб отишли до Цариград и се върнали с разрешение. Хората от селото пренесли камък по камък старата църква и я издигнали на ново място. Осветена била през 1860 г.
Интересни места около село Стоб
Село Стоб се намира на пътя за Рилския манастир, а в края му започва екопътеката за Стобските пирамиди. На 7 км се намира град Рила, който е изходен пункт за природен парк „Рилски манастир“ и за резервата „Риломанастирска гора“, част от национален парк Рила.
В околностите на селото са открити развалини от древните му обитатели – останки от римски градежи, от крепостни стени, както и руини от средновековна българска крепост – до село Крашево. В село Фролош пък е роден големият български художник Владимир Димитров – Майстора, а във фабриката при село Бараково е работил и творил Никола Вапцаров.“ – разказва Мария Ангелова.
