Атанас Далчев: Човек е искрен не по желание, а по природа

Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите, светлините на града ни пречат да ги виждаме

 Атанас Далчев e поет и преводач, оставил дълбока диря в българската и европейската култура. Удостоен е с Хердеровата награда на Виенския университет през 1972 г. Въпреки че е пренебрегван в годините на социализма, Далчев има голямо влияние в българската поезия. „Далчев изрази драмата на човешката самота, открита от символистите, с една нова предметно-веществена образност, съхранявайки психологическите състояния и моралните интенции от началото на века — от Яворов до Лилиев. А „балконът“ — друг от любимите му предметни символи — не е нищо друго освен излязлата навън — в стремеж да познае света извън себе си — душа, надвесена над пустотата на света”, пише литературният критик Светлозар Игов.

Избрани цитати от Далчев:

Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път.

Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.

Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.

Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.

Всяко силно чувство е суеверно.

Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.

Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже.

Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците.

Песимизмът у някои е извинение за мързела им.

Човек е искрен не по желание, а по природа.

Не е важно дали романистът е взел, или не своите герои от живота, важно е дали ги е създал живи.

Най-тежък за бореца е часът на победата.

Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.

Всяка извратеност почива върху една немощ.

Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.

Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.

Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.

Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.

Остроумието и искреността не се подправят.

Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите.
Светлините на града ни пречат да ги виждаме.

Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.