„Възраждане“ Дупница: 10 млн. за реклама за еврото дадоха, сега заглушат гласа на 600 000 българи, без аргументи убиват идеята за референдум

„С железен ботуш управляващата върхушка смаза демокрацията, удари звучен шамар на 600 000 българи, които пожелаха да се чуе техният глас. На същите тези хора, които по три пъти в годината призовават да гласуват за тях, да изразят свободната си воля, сега натъкменото мнозинство заяви в очите, че държат властта здраво и народът няма думата. Уважаеми българи, референдум в България никога не имало, няма и да има, докато страната се ръководи от слугински елит, който вдига ръчички и гласува под чужда диктовка. 10 млн. лв. субсидия беше дадена, за да се разясни ситуацията с въвеждането на еврото, а във фокуса на кампанията бяха само положителните страни на единната валута. В студа, сред атаката на непрестанни обиди и ругатни, доброволците проведоха чиста кампания и успахме да съберем над 600 000 подписа. С дружни усилия администрацията успя да свие до 400 000, на които пък парламента опитва да сложи кръст. Уважаеми родоотстъпници в Народното събрание, трябва да знаете, че сред подписалите се за провеждането на референдума имаше и хора, които подкрепяха еврото. Вие обаче опитвате да заглушите всеки глас, така е наредено. Омерзени сме от театрото, имитация на демокрация, от наглостта на отборчето, което с триста зора сформираха, за да се докопат до властта. И сега държат, държат с всички сили и треперят да не им дръпне някой черджето из под краката.“, това заявиха от структурата на „Възраждане“ Дупница, които дейно взеха участие в кампанията в Югозападна България по събирането на подписи за иницииране на референдум в началото на годината. Те излязоха с официална позиция във връзка с взетото в петък решение в Народното събрание, че се отхвърля предложението за свикване на референдум, макар да са изпълнени всички изисквания по закон за провеждане на общественото допитване. В подкрепа на референдума гласуваха 68 народни представители, 98 бяха „против“ и 46 се въздържаха. Крак на предложението подложиха от ГЕРБ-СДС, ПП-БД и ДПС, който натиснаха основно бутоните „въздържал се“ и „против“ с малки изключения.
Ето цялото изявление на „Възраждане“ Дупница:
„Ние от партия ‚Възраждане‘ доказваме ежедневно, че сме единствената про-българска партия. За нас благоденствието на народа е единствен главен приоритет и движеща сила. Въпреки огромната цензура, изразена чрез цялата медийна машина, темата за важността на българския лев достигна до по-голямата част от народа. Въпреки огромните грантове, заплатени на различни аналлизатори за популяризация на загиващото евро, един народ, лъган от десетилетия, доказа, че толерантността към глупости все пак има своите граници. Въпреки държавната субсидия от 10 милиона лева за разясняване на ситуацията с еврото, голяма част от българите, Слава Богу, след 30 години лъжи са вече с натурално придобит имунитет към манипулациите, идващи отгоре. Това е истинският здрав хубав имунитет, не този, който идва от ваксините – там също мъдростта на народа се прояви и така се спасихме от една истински лавинообразна катастрофа в демографски план и сега сме само в нормална катастрофа. Но да се върнем на референдума. След хиляди часове работа на хиляди доброволци в един неблагоприятен годишен сезон, след стотиците хиляди събрани подписи от населението, след хилядите подигравки, проблеми и сблъсъци, които нашите съмишленици стоически изтърпяха, бяха събрани над 600 000 подписа. Държавните органи направиха каквото могат, за да намалят тази бройка, но е трудно при такъв обем да манипулираш резултатите и все пак трябваше да признаят, че има събрани над 400 000 валидни подписа. Това не е като на изборите, където 60% не гласуват и машините са програмирани от „наши‘“ хора, така че „ала-бала-та“ да се случва. Законът гласи, че щом има над 400 000 подписа решението за свикването на референдум е задължително, няма обсъждания, няма лобита, няма мнения – референдум трябва да бъде направен!, НО както ни доказаха за пореден път от парламента – „за милиони няма закони, за кокошка няма прошка“ и тъй като там повечето са милионери и взимат милиони, за да продават българския национален интерес, очаквано беше и да отхвърлят с лека ръка и без реални аргументи искането за организация на референдум. Реално погледнато, референдум в България никога не е имало и никога няма да бъде позволено да има, нищо че в закона пише друго. Те, нашите управници, не са чели закона, така че законът няма значение, у нас важи правилото на уличните закони, правилото, което бай Тошо спомена с усмивка в една от своите речи – „Кой си ти да решаваш нещо, решава оня, който има пари!“, а пари народът няма и докато седи безучастен по време на избори – ами, няма и да има. Докато събирахме подписи, имаше и хора които открито идваха и се подписваха с думите, че те искат еврото да бъде прието в България, но най-вече искат да бъдат попитани за това. Никой не иска да му бъде налагано каквото и да е, всеки нормален човек иска да има правото поне да изрази собственото си мнение по въпроси, които касаят пряко и директно живота му. За пореден път обаче се убедихме, че отново сме в една много объркана ситуация. НС гласува решението на правната комисия, което е да не бъде свикан референдум. Нищо не е ясно в момента, но ако се опрем на историята в такива ситуации, когато нищо не е ясно, най-вероятно ще направят каквото си искат те, а не каквото е добре за народа. Последната надежда на хората остава президентът Румен Радев, който, ако реши да спази закона на страната, все пак може да насрочи дата за референдум дори и без „благословията“ на НС. Едно е ясно обаче – народът няма никаква власт, дори и да се спазва законът, дори всичко да се прави по правилата, ако слугинският ни елит има други нареждания от своите господари, истината и правотата ще бъдат омърсени, омерзени, игнорирани, потулени, потъпкани и захвърлени в някой тъмен ъгъл, може би дори в същия ъгъл, където си държат пачките и кюлчетата нашите управници.. и дали някога ще бъдат извадени от там зависи само от народа. Ако вие спрете да толерирате и насърчавате корупцията, да мълчите и да се сгласявате ежедневно със силните на деня, България ще се промени осезаемо не за 20, 10 или 5 ами за 1 година. Тъжно е, че вече над 30 години я чакаме тази свобода, която ни стори, че изгря още 1989 година. За съжаление, надеждите бяха угасени доста бързо и през 90-те хората бяха бити и подтискани от тогавашните силни герои – мутрите. Тези млади, силни момчета впоследствие се оказа, че са били една сложна креатура на бившите най-тъмни части на комунистическия строй – генералите по върховете на Държавна сигурност заедно с водещите фигури тогава на БКП/БСП (по-късно се оказа, че същите са били и създатели на СДС). Надеждата на народа се измести към новата цел – Европейския съюз. Българската политическа класа можеше официално да унищожава срещу комисионни икономическите възможности на страната, за да бъде постигната заветната цел – да ни приемат в ЕС. С НАТО беше същата работа, само че там трябваше да бъде унищожена армията. Как никой не се запита тогава защо някой ще иска да ни приеме в неговия силен отбор/съюз, но само ако ние сме една по-слаба държава и с по-малки възможности от това, което бяхме? Къде беше логиката тук после стана съвсем ясно – ние бяхме просто един пазар за техните стоки и не трябваше да имаме никакви конкурентни възможности спрямо тяхното производство. Ние бяхме и все още сме просто една евтина работна ръка, младите хора биват засмуквани на запад от „големите“ възможности там, надеждата за що-годе достоен живот, макар и основно като чистачи, болногледачи, сервитьори и строителни работници. Но все пак сме в ЕС вече, може да пътуваме до всеки европейски град за уикенда с евтини самолетни билети. За един уикенд може и хотел да не си взема човек, ще дремне на някоя пейка, но пък е в Барселона, там пейките са по-меки от нашите. ЕС ни обеща и големи човешки права, народни права. Народът може вече да решава за себе си, може да се организират референдуми според определени правила и решенията, взети от народа, стават закон, който трябва да бъде изпълняван от висшестоящите, независимо дали им харесва или не. Обаче реалността е „А дано, ама надали“ или както има една друга хубава фраза за случая – „Свободен си да правиш само каквото ти казвам“.