С. Ушатов: Геле беше скала, с Галев ги отстраниха от полицията след разкрития за продажбата на ХФК и Дупнишките барикади

„Ангел Христов беше скала, най- здравият човек, който познавах, още не мога да повярвам, че вече го няма. С очите си го видях как се качи като алпинист на 16 етаж на блок, влезе през прозореца, за да арестува престъпник. Той, Пламен Галев и екипът ми участвахме в най- опасните и знакови акции в зората на демокрация. Но, както се казва, най- силните, но уморени коне ги убиват. Така и държавата не си гледа синовете. Бяхме отстранени със заповед на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев след разкрития за това как е финансиран бунтът за Дупнишките барикади и за продажбата на ХФК.“, това разказа за 4vlast-bg.com бившият шеф на криминална полицията в Дупница и Кюстендил и началник на Галев и Христов Стоян Ушатов. Той пази спомена за редица знакови случаи и разкрития, които е правил с екипа си. Споделя, че те за него полицаите, които е ръководел, са били семейство. Категоричен е обаче, че държавата им е отмъстила за добрата работа.

Този наш доклад може да е унищожен вече, може и да се пази някъде по шкафовете в полицията. Разбирате ли, цял един огромен склад беше подготвен и се подари на купувача. Всичко това в хода на престъпното раздържавяване на България по времето на Иван Костов. Подаръкът беше даден на „Балканфарма“, преди това ХФК беше държавно стопанско обединение „Фармация“ и включваше три завода. Най- мощните на Балканите, а може и в Европа- в Дупница, Разград и Троян. Дупнишкият беше продаден на Георг Цветански, зет на Георги Атанасов- министър- председател на България по времето на Тодор Живков. Спомням си, че Костов замина на частно посещение в Германия и разпореди на Александър Божков, министър на икономиката в кабинета му, да осъществи сделката. Малко по- рано Александър Божков беше при нас в Дупница на гости по повод откриването на лаборатория в ХФК. Големият въпрос беше, на кого е нужна тази лаборатория, тъй като там съществуваше четири етажен научно изследователски институт, а директор беше Давко Давков. На банкета в ресторант „Македония“ той заяви: „Може да продадем ХФК за 1 долар, но да не го даваме на комунистите.“ После плю на тия думи и го продаде на комунистите от „Балканфарма“, при това трите завода за за една трета от стойността на завода. Аз и моите съграждани, мисля си, че щяхме да сме по- доволни, ако заводът беше в ръцете ако ще на Давко Давков. Заводът беше стигнал до 4- 5 000 души работници, при това отлично платени, а сега едва ли има повече от 500 души. Последваха серия продажби, вече не зная кой е собственикът, но те не правят нищо за Дупница, а дупничани не желаят да работят там. Малко преди продажбата направихме разкрития за лаборатория на територията на ХФК, че обособява такава. Тя погълна над 1 млн. долара чрез източване на пари от предприятието за несъществуващи дейности. Изписваха се средства за несъществуващи харчове като плочки от Тайланд например.“, обясни Ушатов. По отношение на Дупнишките барикади Ушатов съвсем попари романтичната представа как дупничани, са се вдигнали да се борят за демокрация. Според Ушатов от държавни предприятие са се изсипали пари и стоки, за да се финансира излизането на народа на улицата. „Получихме оперативна информация, че се готви преврат срещу правителството на Кирил Добрев много преди да се издигнат барикадите край Дупница. Установихме, че почти всички държавни предприятия осигуряват финансова и материална помощ, включително пари кеш, за да се вдигне населението в Дупница. Написахме доклад, в него докладвахме за сума от 200 000 лв. от ТЕЦ „Бобов дол“. Парите бяха предназначени за няколко политически централи, които да изкарат хората си на пътя и да подготвят изборите. Засякохме от предприятието „Вели лак“, че се раздават дърва за огрев на хората безплатно, включително и по барикадите, имаше няколко огньове, беше студено. Някои така се бяха презапасили, че вече искаха от предприятието безплатно дъски и връщаха камионите с цепеници. От Тютюнева промишленост пък бяха осигурени храни в особено големи количества. Този доклад го внесохме в Министерство на икономиката и МВР, след което дойде заповед на Богомил Бонев за нашето дисциплинарно уволнение. Това е истината за МВР.“ Бившият шеф на полицията си спомня как с групата му са спасили от кражба реликва на Рилския манастир и централния храм „Св. Георги“ в Дупница. „С Пламен и Геле се натъкнахме на схема, изработена от румънска престъпна група за ограбване на Рилския манастир. Бяха на крачка да отмъкнат Рафаиловия кръст, едно от най- големите съкровище на манастира, поставено под закрила на ЮНЕСКО. Румънците бяха опънали въжета, поставени бяха специални съоръжения, за да измъкнат директно през прозорците на библиотеката светинята. В този момент там се правеше ремонт.

Ние предотвратихме кражбата и конфискувахме съоръжението. Спомням си, че тогава уредник на манастира беше бай Митко Кръстев. Така спечелихме доверието на цялото монашеско братство. После един монах дойде при мен и ми каза, че вещи от погребението на Борис се търкалят по мазетата на манастира и помоли да се намесим. Отидохме с оперативна група, намерихме цяло съкровище. Вещите сега са подредени в изложба. Имаше уникален сребърен венец с надпис, копринени ленти с надписи от всевъзможни държави, ковчежета с пръст от фронта от битките, в които е участвал царят. Намерихме волана от последния мерцедес на царя, той е бил председател на съюза на автомобилистите в България. Имаше голям портрет на Николай Втори, който е кръстник на цар Борис. Всичко предадохме на Христо Дермерджиев- хералдик от БАН. Това е човекът, който с тогавашния председател на Народното събрание Стефан Савов изнесоха урната със сърцето на Борис Трети и я положиха във възстановената гробницата в манастира. С Галев и Христов, като и останалите офицери от звеното БОП, участвахме в акцията „Спасените богатства на България“ през 1996-97 година. Моето звено беше част от почти всички спасителни операции на български ценности. Ние сме тези, които открихме откраднатата от музея във Видин статуя на Херакъл. Не искам да ви съобщавам през какви премеждия преминахме, страшни. Още са живи хората, които заловихме. Какво да ви кажа за т.нар. маска на Каракала, която струва няколко милиона долара? Тя беше открадната от България, но по оперативна информация моето звено я откри в Германия. Спомням си, че всички искаха да знаят кой е нашият източник. Културната ценност се оказа в председателя на фондацията „Аденауер“, беше си я купил на търг, не знаеше, че е крадена. Открихме я по куриозен начин, нашият информатор ни изпрати видео с интервю на председателя на фондацията, на кадрите се виждаше маската, стоеше на един от рафтовете. Така я намерихме. Спасихме от кражба и продажба в Гърция една от най- ценните икони в църквата „Свети Георги“ в Дупница. Разбрахме, че се готви подмяната й с дубликат. Извършихме първия в България, а може би и в Европа, план срещу осъществяването на „Контрабандна доставка на трансграничен трафик на наркотици“ през 1996 г. Няма по- сложно нещо от това, изправяхме се срещу хора, обучени да убиват. Затова се казва, че да бъдеш истински полицай, освен сърце, трябва да имаш и дупе. Трябва да бъдеше жесток и суров към себе си и към другите. Работехме в синхрон с главните прокурори на Българи и Италия и с най- висшите полицаи в света. В Италия бяхме в акция на живот и смърт, аз и част от момчетата се прибрахме, а Галев и Христов останаха при карабинерите. Така се бяха сприятелили с тази армия на силните, че не ги пускаха, бяха възхитени от нашите момчета.“ Според Ушатов Пламен Галев и Ангел Христов са били отлично обучени, истински лидери и започва да реди серия от случаи. „Геле беше обучен и много здрав физически. Аз се чудех какво е това тяло. Още не мога да повярвам, че сърцето на този силен мъж просто е спряло. Мислех, че това не може да се случи. Аз съм болен, непрекъснато се лекувам, той беше най- здравият човек, когото познавах. Специално Геле беше обучаван и участва в акции срещу срещу терористични организации на верска основа, с Галев бяха обучаванив САЩ и в служби на други партньорски държави за борба с тероризма и организираната престъпност, Геле беше в сектор „Борба с тероризма на верска основа“. Той имаше страшна памет, фотографска, докато пътуваме до София, той ще ми каже 20 номера на коли и имената на контингента и собствениците. С Галев бяха на обучение в САЩ и участваха в много международно реализирани разработки за борба с тероризма и наркотиците. По линия на тероризма и организираната престъпност Пламен Галев и Ангел Христов засякоха трансфер между две арабски държави за 37 млн. долара, предназначени за взривни операции на екстремисти, за подкупи на магистрати и нелегална дейност. Звеното, което аз ръковедех сме предали на съд за периода от 1980 г. до 19 97 година общо над 1850 лица, като меж 850 -900 от тях бяха в категорията – бяха разкрити чрез оперативно издирвателна дейност на криминалната милиция. Галев и Христов всяваха респект. С усмивка си спомням момент от Дупнишките барикади. С Геле излязохме на оглед, пътят Е 79 беше блокиран. Ние се движехме с една очукана служебна кола голф двойка. Точно при моста до барикадите срещу нас тръгнаха два черни мерцедеса с мутри. Аз дори бях забравил да сложа буркана на колата. Геле само ги погледна през отворения прозорец и им заповяда незабавно да освободят моста и те се подчиниха като през прозореца му видяха бицепса на лявата ръка. Изключителна гледка.“ Ушатов сподели, че именно неговия екип, офицерите от звеното БОП, сред който и Христов участват в разкриването на над 18 престъпления, между които три убийства и няколко опита за убийства, въоръжени грабежи, взривявания, извършени от група бивши и настоящи полицаи. Тяхно дело е и убийство на Сарафите в Кюстендил, но подчертава. Наред с успехите в работата екипът се е превърнал в семейство за бившия началник на полицията. „На 47 години загубих сина си, който беше на 23 години. Бях началник на „Криминална полиция“ при РДВР- Кюстендил. Синът ми също беше полицай от специалните служби – СРС, загина при катастрофа. Издъхна при катастрофа на път за Самоков, удари се в каруца с дърва. След тази трагедия оцелях благодарение на екипа ми, част от който бяха Пламен Галев и Ангел Христов. Почти всички бяха на възрастта на сина ми. В този момент аз не живеех, ходех като призрак. Моите момчета ме спасиха и направиха възможно да продължа. Познавах Пламен Галев от работата му в дупнишката полиция, току що беше излязъл от казармата, започна работа като служител в охранителна полиция- Дупница, по стечение на обстоятелствата го използвах в оперативно издирвателни дейности, което се разкриха професионалните му качества и определиха бъдещето му развитие като полицай. По негово желание беше преместен и започна работа в Специализирания отряд за борба с тероризма, червените барети. Там се среща с Ангел Христов, които преди да постъпи в отряда, е бил в групата Олимпийски надежди, спорт- борба. В процеса на дейността си като командоси често са вземани за охрана и силови действия при осъществяване и реализиране на операции от ЦСБОП. Там се среща с Ангел Христов, който от олимпийска надежда стана командос в отряда за борба с организираната престъпност т.нар. червени барети. Междувременно аз от началник на Криминална полиция при РДВ Кюстендил бях преназначен за началник на новосформираното звено Борба с организираната престъпност, започнах да сформирам службата и използвах, че по стечение на обстоятелствата те бяха напуснали СОТ и на свободната длъжност младши разузнавач назначих Ангел Христов – Геле. Гелев, а още няколко души от отряда започнаха работа в ЦСБОП- София, но със заповед на директора на ЦСБОП, ми бяха предоставени на моето звено, изпълнявахме задачи свързани с битката с организираната престъпност. Двамата не се пестяха и даваха всичко от себе си в работата. Спомням си, че при мен дойдоха овчари от Бобов дол и Дупница. Имаше случаи на тормозени и убити пастири. Оказа се, че сериен убиец кръстосва полята и гората, връзва ги по дърветата, малтретира ги и заграбва стадата. На една оперативка казах на Геле: „Моля те, искам днес да обиколиш всички касапници и да заловиш идиота.“ Не съм очаквал, но за броени часове Геле доведе убиеца с няколко закани овце. Само за2 часа беше обиколил всички касапници и го причака. Извършителят беше предаден на съд и делото приключи със смъртна присъда за извършителя.“