Ние оздравяхме
Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
I Петрово 2:24
Преди години доведоха една жена на моя църковна служба. От четири години не можела да ходи и докторите ù казали, че никога няма да проходи. Аз седнах до нея и сложих на коленете ù отворена Библия. После казах:
– Сестра, моля те да прочетеш този стих на глас.
Тя прочете високо I Петрово 2:24. И когато завърши с „… с Чиято рана вие оздравяхте,“ аз попитах:
– В минало, сегашно или бъдеще време е „оздравяхте“?
Никога няма да забравя реакцията ù.
– „Оздравяхте“ е в минало време – каза тя. – И щом ние оздравяхме, значи и аз оздравях!
Тя прие Божието Слово с ентусиазма и простотата на дете – така, както трябва да правим!
Този е начинът, който Бог изисква в Словото Си. Той не ни обещава, че ще ни изцели, защото преди 2000 години Той снабди изцеление за нас! Изцелението е нещо, което вече имаме в Христос.
Лицето на тази жена грееше, когато тя издигна ръцете си и каза:
– Слава на Бога! Господи, толкова се радвам, че съм изцелена. Господи, толкова се радвам, че мога да ходя отново! (Тя не бе направила още и една стъпка.) Толкова се радвам, че повече не съм безпомощна. Толкова се радвам, че мога да се справям вече и сама.
– Стани и ходи! – казах аз и жената се изправи и започна да ходи.
ИЗПОВЕД: В Неговите рани ние оздравяхме! Щом като се казва „ние“, тогава съм и аз. Изцелението е мое. Аз го имам сега.
Из „Храната на вярата“ – Кенет Хегин
Вижте видеоканала ни:
