България губи 100 млн. евро за Перник, Кюстендил и Стара Загора

Кметът на Бобов дол Елза Величкова и инж. Любомир Спасов воюват здраво срещу правителството на "Промяната", което доведе България до енергиина катастрафа.

България губи първите 100 милиона евро от отпуснатите от Брюксел средства за трите въглищни региона – Стара Загора, Кюстендил и Перник. Парите са част от Фонда за справедлив преход и са заложени за 2022 година, но България забави тази част от оперативна програма „Регионално развитие“ и още не я е предала на Брюксел. Така усвояването на парите не може да се отложи по правилото до 3 години след отпускането им, защото средствата изобщо не са бюджетирани и се губят. Това е първата крупа сума, която се губи по инструментите за финансиране от ЕС за втория програмен период

Това съобщиха източници от ЕК по повод одобряването на оперативните програми за новия програмен период 2021 – 2027 година.

Както „Сега“ писа, България очаква от Фонда за справедлив преход 1,3 млрд. евро. Те трябва да се разпределят между трите допустими региона, които ще бъдат най-засегнати от намаляването на емисиите – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Огромната част от финансирането е за Стара Загора. Очаква се за Перник и Кюстендил да отиде сума от порядъка до 200 млн. евро, останалата част от финансирането е за Стара Загора, където е разположен енергийният комплекс „Марица Изток“. Предвидено е тези пари да са част от програмата за регионално развитие, но България предаде тази програма без частта за енергийния преход, защото не е готова с териториалните планове за справедлив преход. Плановете бяха пуснати за обществено обсъждане през август, но без никаква финансова рамка към тях. Във вида, в който бяха пуснати за обществено обсъждане, документите са доста общи и няма достатъчен анализ за ефекта на предвидените алтернативни инвестици, които да гарантират плавен икономически преход за тези региони.

По последни данни Европейската комисия е върнала плановете с коментари по тях и очаква съответните редакции от страна на българските власти. Не е ясно кога текстовете ще бъдат предадени в окончателен вариант в ЕК, за да може и тази част от програма „Регионално развитие“ да бъде одобрена. Очаква се до дни по темата да има яснота, защото служебното правителство обеща да представи изискваната по Националния план за възстановяване и устойчивост пътна карта за климатична неутралност. Приемането на пътна карта е едно от условията България  да може да подаде второ искане по плана за възстановяване.

2022 г. като цяло е почти нулева за новите оперативни програми, което означава, че България ще трябва да засили темпото в следващите три години, за да не рискува загуба на планирани годишни бюджети.

ИЗОСТАВАНЕ

Шансовете България да направи навреме второ искане за плащане по плана за възстановяване и устойчивост вече са почти нулеви, става ясно от движението по списъка с реформи и инвестиции, които следва да бъдат изпълнени. Според индикативния график България трябва да подаде искане за второ плащане през януари, 2023 г. Страната следва да прецени дали да подаде частично искане за плащане заради изоставането на отделни мерки или да отложи цялото искане. Евентуално отлагане ще направи възможно междувременно да се работи и по новите глави в плановете, свързани с политиката на ЕС за гарантиране на енергийна независимост от Русия. По този нов иструмент България очаква близо 500 млн. евро, които ще компенсират намаляването на общия бюджет по плана след преоценка на данните за растежа.

За депутатите беше най- важно да приемат промени в Закона за изборите, друго не ги интересува, възмущават се от Бобов дол, където над 2 000 души работят в ТЕЦ- бобов дол и мините.




Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here