– Д-р Ковачка, напоследък физическата и вербалната агресия срещу медици зачестява. Неотдавна имаше случаи и в МБАЛ – Самоков. Според Вас, на какво се дължи това?
– Така е, за съжаление. Това се случва особено често във филиала за спешна медицинска помощ, който е в сградата на болницата и работим пряко с колегите. В риск попадат и нашите лекари, тъй като те се явяват консултанти в центъра при повикване. Проблемът е с недостатъчното кадрово окомплектоване на филиала. Кризата за лекари и медицински спецалисти е налице в цялата страна, но особено силно е изразена във филиалите за спешна медицинска помощ. Консултативната помощ се осъществява от лекари на болницата, които също са подложени на тази агресия. По тази причина ние имаме колеги, които напуснаха. Такова поведение е недопустимо особено, когато медикът дава всичко от себе си, за да спаси човешки живот. Редно е държавата да предприеме мерки срещу това. Преди десетина дни в Самоков се проведе обучение с медици във връзка с агресията. То бе организирано от Българския лекарски съюз и се водеше от психолози от Военномедицинска академия. Целта бе да се научим какво да бъде поведението ни при агресия от страна на пациентите. Това, което е необходимо, ние сме предприели, като мерки, но трябва и населението, за което се грижим да бъде по-внимателно с хората, които му даряват живот и му помагат в изключително тежки ситуации. Наскоро имахме случай, в който единственият спешен екип в центъра е бил на адрес и там е била само медицинска сестра. Тя повика лекари от болницата, които от 5-та до 8-та минута бяха там. Двамата лекари от Вътрешното отделение и реанматорът направиха всичко, каквото бе необходимо, но човекът не можеше да бъде спасен. Същият ден пациентът бе отказал да постъпи в болница, макар и да бе увещаван при посещението си от нас да остане. След това негов близък се опита да направи медиен скандал, че не му е помогнато. Това също е вид агресия. Според мен липсва връзката между общопрактикуващия лекар, специалистът и болницата. някъде такава връзка има, но тя трябва да стане още по-добра, за да бъде и качеството още по-добро. Вероятно очакванията на хората са точно за такова, по-добро комплексно обслужване. Затова се и изнервят. Има и още нещо.
– Кое е това друго нещо, което допринася за ескалиране на агресията?
– Хората търсят своя общопрактикуващ лекар само в крайно състояние. Те забравиха за превенцията, за профилактиката на своите заболявания. Когато нещата опрат до една крайност извън работното време на лекаря, те търсят спешна помощ и искат всичко да бъде направено, както трябва. Аз мисля, че културата на хората за тяхното здраве да бъде по-висока, да бъдат отговорни и да правят профилактика. те трябва да се явяват при своите общопрактикуващи лекари без те да ги търсят активно, за да може да се прави превенция на заболяванията.
– Парите за здравеопазване, като цяло,се увеличават с всяка изминала година, но неудовлетвореността на пациентите от качеството е голямо, смъртността също се увеличава. Как да си го обясним?
– Действително, финансирането през последните години се увеличава, но непропорционално на инфлацията, която имаме. Повишиха се цените на клиничните пътеки. Специално общинските болници получаваме и субсидия от МЗ за лечебни заведения, които са отдалечени и в трудно достъпни райони. Оттам ние получаваме финансиране за изследванията, които се извършват от клиничната лаборатория и образната диагностика, филиала за спешна медицинска помощ и консултативната дейност. Според мен, липсва връзката, която трябва да стане още по-добра между общопрактикуващ лекар, специалист, общинска болница, областна болница, специализирана болница и мега болница. Това комплексно обслужване на пациентите трябва да бъде изразено, за да може действително качеството да бъде по-добро. При положение, че го нямаме, имаме неудовлетвореността на пациентите и техните близки. Един болен иска, като отиде на едно място, да бъде насочен там, където ще получи съответната услуга, тоест консултация от по-високо стоящо лечебно заведение. Всичко това трябва да бъде ясно фиксирано и регламентирано. Разкарването от болница в болница създава напрежение.
– Цените на клиничните пътеки бяха увеличени до 25%. Удовлетворява ли Ви това и какви приходи в повече има болницата?
– Клиничните пътеки действително са увеличени, но намаля броят на пациентите, които посещават лечебните заведения.При нас увеличението е около 15 на сто. Ние формираме бюджета на една общинска болница чрез прихода по клинични пътеки от НЗОК, прихода от МЗ по методиката за отдалечените райони и от това, с което общината може да помогне на болницата. От касата ни поискаха разчети за 2023 г. с колко искаме да ни увеличат клиничните пътеки, за да можем да си покрием разходите за консумативи, поскъпването на енергоизточниците и други неща, които са ни необходими. Ще трябва да увеличим бюджета си с 30-40%, защото имаме големи разходи заради постъпването на газта, електоенергията, медикаментите, консумативите, поддръжката на медицинската апаратура и линейките. Ние работим в пълен синхрон с общината и ежегодно имаме средства за медицинска апаратура на стойност около 100 000 лева. Отделно се печелят проекти чрез общината по програма „Красива България“ и така ремонтирахме Хирургичното отделение. В момента ремонтираме Педиатричното отделение.
– Успяхте ли да изпълните новите заплати, залегнали в Колективния трудов договор?
– В него са дадени началните заплати, които на този етап общинската ни болница не може да ги постигне. Причините за това са, че клиничните пътеки, по които работим са по-малка стойност. Ние не работим високотехнологични пътеки, които са в пъти над тези, по които ние работим. Нашата общинска болница работи по 100 клинични пътеки, като най-скъпата е 2000 лева. Във високотехнологичните болници има по 8000 – 10 000 лева. Така при нас приходът остава изцяло в зависимост от броя на преминалите болни. След КОВИД пандемията обаче те намаляха. По този начин приходите ни от НЗОК са по-малки. По отношение на работните заплати, при нас имаме базисна работна заплата и допълнителни финансови средства за отделни специалисти в различните структури на лечебното заведение. За да компенсираме работните заплати, ежемесечно даваме допълнително материално стимулиране, което е по 700 – 800 лв. за лекарите и 400 – 600 лв. за медицинските сестри. Така ние достигаме брутно заплатите, залегнали в колективния трудов договор, но не можем да ги достигнем, като базисни заплати.
– Как се справяте с кадровия проблем?
– Търсим възможности, за да не започнат да напускат лекарите и медицинските сестри, като им даваме споменатото вече допълнително материално стимулиране. Персоналът при нас е в пенсионна и предпенсионна възраст. Поради това, в нашата болница и община преди десет години започнахме програма за обучение на медицинските сестри. Общината изплаща стипендии на студентките, които учат за медицински сестри, акушерки и лаборантки. Същевременно ги назначаваме за болногледачи в болницата. Така те и работят, и учат. Това е борба с кадровата криза, която сме принудени да водим. Имаме завършили две медицински сестри и двама лаборанти. Сключила съм договор с тях, те вече работят. В момента осем медицински сестри, един рехабилитатор и една акушерка, някои от които вече са в държавен стаж и вече завършват. За тази учебна година имаме приети за студенти още четири. Това прави общо осемнадесет човека, които за около четири години ще се върнат в болницата и ще можем да имаме освежаваме с кадри. По отношение на лекарите, ние сме акредитирани като база за обучение. В момента имаме трима специализанти, двама от които са в Хирургичното отделение и един е във Вътрешното отделение. Имаме свободни места за специализанти в отделенията по образна диагностика и акушерство и гинекология. Със специализантите се стремим да обезпечаваме графика. Това е борба с кадровата криза, която е навсякъде. При отсъствието на един човек или след напускане, вече се създава проблем в някои от структурите на болницата.
– На фона на инфлацията и поскъпването от какво ще ви се наложи да пестите?
– Засега следим много строго използването на консумативите, като електричество, газ, вода, за да няма преразходи. Ще въведем строг контрол в стопанската звено. От лекарства и от медицински консумативи не можем да пестим. Същевременно, ще се стремим да увеличаваме допълнителното материално стимулиране, за да могат хората да останат на работа при нас. Имаме и платени услуги, а има пациенти, които имат възможност да изберат екип от болницата за раждане, например. Надяваме се и от тях да имаме малко повече приходи. Изходът е да имаме и занапред допълнително финансиране от МЗ, каквото имаме в момента за лечебни заведения в отдалечените и трудно достъпни райони. Много разчитаме на тази субсидия, с нея можем да покрием част от разходите за електричество, газ и вода. За МБАЛ – Самоков тези средства са около 73 000 лева месечно, като на три месеца имаме уравняване, тъй като освен средствата за отдалеченост тук спадат и тези за консултаиите на филиала за спешна медицинска помощ, изследванията в клинична лаборатория и образна диагностика. Те обаче не са стационарен показател, тъй като броят на пациентите е различен всеки месец.
– Чакате ли неизплатени средства от надлимитна дейност?
– Болницата спечели делото срещу НЗОК и всички финансови средства от надлимитната дейност ни бяха приведени – 124 000 лева. Те отидоха за допълнително материално стимулиране на персонала.
– Временно са отменени санкциите – намаляване на клиничните пътеки, за болници, неизпълнили новите заплати. Как ще действате, ще заведете ли дело, ако влезе в сила заложеното в анекса?
– Ако това се случи, имаме предвидени два варианта. Единият е дружеството да вземе решение и да информира своя принципал – общинският съвет и кмета на общината. Първо ще преценим финансовото състояние на болницата. Ако решим да даваме допълнително материално стимулиране без да гоним заплатите по КТД, а да покрием само брутните, ще работим на по-ниски цени по клинични пътеки. Ако решим да работим на по-високите цени на клиничните пътеки, трябва да достигнем така споменатите заплати. При предстоящата зима обаче това е невъзможно. Болницата до този момент няма финансови задължения – нито просрочени, нито текущи. Финансовото състояние е стабилно. Резултатът е положителен.
– Отново се лансира идеята за защитени болници. Според Вас, на какви критерии трябва да отговаря едно лечебно заведение, за да стане защитено?
– Да са в отдалечени райони, в които се явяват единственото лечебно заведение за болнична помощ, където медицинските центрове са дефицит, а общопрактикуващите лекари не стигат. Така, при една защитена болница, населението ще има възможност за медицинска помощ.
– НЗОК работи с 370 партньори за лечебна дейност. Не са ли прекалено много за малка България?
– Това трябва да определи здравната каса. Националната здравна карта е налична и е направена според потребностите на населението в отделните райони. За район Самоков нашата болница е единствената и обслужва около 42 000 души. Когато не можем да отговорим на потребностите на пациента, го насочваме в лечебно заведение в София, където има достатъчно специализирани университетски болници. Най-често ги изпращаме в УМБАЛ „Света Анна“.
– В момента има частен инвеститорски интерес за построяването на голяма детска болница. Допустимо ли е да е частна още повече, че няма и достатъчно медицински кадри?
– Според мен трябва да се направи задълбочен анализ и МЗ да реши, според анализа, какви са потребностите на населението както в районите, така и в национален мащаб. Колкото до дефицита, то е ясно, че ще има движение от едни болници към други, а ще има и хора, които ще работят на две места.
Автор Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
