Родената в Петрич актриса Виолета Донева е била убита

Виолета Донева

Актрисата Виолета Донева е била убита, Тя бе открита мъртва в дома си със следи от насилие по тялото, съобщава БНТ и добавя, че за престъплението е заподозряна нейна родственица, за която имало данни, че има психични проблеми.

По-рано стана ясно, че тялото на 79-годишната актриса е било открита в дома ѝ миналата седмица след сигнал. Наложило се е полицията да разбие входната врата на жилището. При извършения първоначален оглед криминалистите са установили, че по тялото на 79-годишната жена има следи от насилие, съобщават от полицията.

Сигналът е подаден на тел. 112 на 22 октомври, и още същия ден е уведомена и Софийската градска прокуратура. По случая е образувано досъдебно производство, като говорителят на СГП Десислава Петрова обясни, че наблюдаващият прокурор е забранил изнасянето на повече информация към момента.

Актрисата е родена на 7 септември 1943 г. в Петрич. Внучка е на юриста и политик Стефан Стефанов. Баща й, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 г. след присъда от така наречения Народен съд. Вторият й баща е актьорът Кирил Донев. Виолета завършва ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ през 1966 г. със специалност актьорско майсторство, а по-късно учи и телевивизионна журналистика в Софийския университет. Бивша съпруга на Людмил Стайков, от брака с когото е единственият й син. По-късно след развода се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца. Работи най-дълго във Военния театър – от 1967 до 1993 г., а след това и в общински театър „Възраждане“ и Театър 199. От 2008 до 2010 г. е директор на Театър „Възраждане“. Участва и в десетки постановки на телевизионния театър и близо 20 филма, сред които „Обич“ и „Допълнение към Закона за защита на държавата“ на Людмил Стайков, „Сбогом, приятели“ и „Двама под небето“ на Борислав Шаралиев, „Дубльорът“ на Иля Велчев и др. Още от 70-те години се занимава и с озвучаване на филми. Именно тя дублира гласа на унгарската актриса Едит Салай в ролята и на Фани Хорн във филма на Въло Радев „Осъдени души“ (1975). След промените работи също и като журналист и преводач („Жената от морето“ на Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни и др).




Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here