Мартин Мартинов се грижи за прехраната на средно 150 бездомни. Всеки ден. През по-голямата част от годината. Тази, въпреки пандемията и всички трудности за бизнеса си, е спирал само веднъж. През август. Това е историята на инициативата му „Подай ръка”, която започва през ноември, 2017 година. „Щастлив съм, когато срещна очите им. Това е моят начин на живот. Не знам кога бих могъл да спра. Доброто е заразно. Убедих се. На опашката за парче хляб са известни певици, артисти, бивши началници. Българите обичат да стоят у дома и да коментират, но не и да помага. Църквата я няма, тя някога е била пример, сега църквата няма грижа към бедните хора.”- каза пред Люба Кулезич тази вечер вартин Мартинов.

През 2015 година Мартин наема помещение в София за ресторанта си „Гамбринус”. Две години по-късно той стартира инициативата „Подай ръка”. Без фондация „зад гърба си”. Започва сам, с помощта на дарители, които осигуряват продукти за приготвянето на ястия за стотици бездомни. Безплатната и прясно приготвена храна Мартин раздава на две места в София и пред ресторанта си в Костинброд. „Всеки ден от Костинброд излизам със 170-180 порции храна”. Така е от близо 2 години, но в Костинброд няма доброволци, а ресторантът в центъра на София беше затворен, пуснаха се сигнали, че гледката пред ресторанта е ужасна и ме затвориха. Сега всеки ден карам храната от Костинброд до София, уточни за „честно казано с люба Кулезич“ Мартин мартинов.

Снимката е правена преди пандемията

Това не е „захаросан” разказ за доброто, става ясно още в началото на разговора ни. Договорът на Мартин с хазяите му в София бил 5-годишен с възможност да се удължи за още 4. При положение, че нито една от двете страни няма претенции. Такива се появили, но от жители на квартала, които изразили недоволство, че пред заведението всеки ден от ноември до края на март, понякога и по-дълго, се събират не добре изглеждащи хора. В този период Мартин вече подготвял заведението си в Костинброд. Ресторантът отворил врати на 1 март, тази година. Дни по-късно Мартин научил, че трябва да освободи помещението на заведението си в София.

– Защо е това противоречие – толкова хора ти помагат и в същото време има недоволни от събирането на „недобре изглеждащи хора”?

– Всеки е съпричастен, но ако пред магазина му стои такъв човек, вече не е. „А-у тази жена мръзне навън” и всички казват: „Горката!”. Могат да й дадат 5 лева, но ако тази жена спи във входа им, ще я изгонят.

“Защо не започна

да храня хората?”

Като дете, казва Мартин, видех ли свещеник на улицата, ходех да му целувам ръка. В детството му хората, които просят, били рядкост, но видел ли такива, баба му и майка му винаги му давали стотинки, за да ги сложи той в протегната длан. Когато дете, с което играел, харесвало негова играчка, Мартин му я подарявал. Днес той е на 43 години. Никога не е подминавал човек в нужда. Просто в един момент си казал: „Защо не започна да храня хората?!”. Решил, че ще храни бездомни, когато има работа. Ресторантът му в столицата бил „зимен”, работел от средата на октомври до края на март, понякога до средата на април. В пост във фейсбук Мартин обявил старта на кампанията „Подай ръка” на 1 ноември. В началото мислел, че ще се справи сам, като очаквал да храни 20-30 души на ден. „Защо, Марто, с това добро дело не привлечем и други хора?”, предложила му негова позната. Така и направил. И по-добре, защото опашката пред ресторант „Гамбринус” в София, както се казва и този в Костинброд, бързо нараствала. Увеличавали се и дарителите на хранителни продукти. Първата кампания приключила през март 2018 г.

Естрадната легенда от близкото минало Ани Павлова, която става звезда с изпълнението на „неофициалния химн“ на България – „Пътнико свиден, пътнико млад“, едва свързвала двата края и се храни при Мартин. Пенсията на гласовитата изпълнителка била сред най-ниските в бранша, затова тя се принудила да си докарва някой друг лев като чистачка. Ани обслужвала входа на кооперацията, където живее.
Освен че метяла и миела стълбите, няколко пъти месечно измивала и прозорците, което било доста трудно и рисковано, тъй като те били двойни, с големи размери и разположени високо над стълбищната площадка.
Грижела се с желание и за градинката пред блока. За услугите си получавала скромни пари от комшиите си, които обаче ѝ били добре дошли, за да покрива битовите си сметки. Животът на Ани, която навремето е била една от най-близките приятелки на примата Лили Иванова, се преобръща фатално в последното десетилетие.
Финансовите ѝ проблеми започват с боледуването на съпруга ѝ, който издъхнал след 8-годишно залежаване вкъщи и няколко тежки болнични престои. За да плати борчовете, които натрупала покрай продължителното му боледуване, певицата дори продала почти на безценица огромния семеен апартамент на прословутата столична ул. „Оборище“.

Големият удар, който я сринал със земята, била внезапната смърт на сина ѝ – известния джаз музикант Васил Пармаков.
Талантливият джазмен се спомина през пролетта на 2016 г., а цялата музикална гилдия бе в шок от загубата му. На погребението му Ани не бе на себе си, но нейни съседи доверяват, че с времето се стабилизирала психически. Макар да изкарвала месеца само с пенсията и заработеното като чистачка, винаги излизала от дома си накипрена и облечена с някогашните си сценични тоалети. За нея не били забравили част от колежките ѝ, които често я викали на по кафе. Първата ѝ приятелка Лили обаче не поддържала контакт с нея от години и не изявявала желание да ѝ окаже нито морална, нито финансова подкрепа.

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here