Реставрацията в средновековната църква „Св. Николай“ в Радомирското село Долни Раковец е на финалната права.С помощта на родолюбиви българи, дарили средства, са реставрирани тавана(наподобяващ звездно небе) , полюлея,който виси царствено с изящна красота,иконите от царските двери,всички царски икони и 90% от апостолските икони.

През 1971 година тя е утвърдена за недвижим архитектурен  паметник на културата с местно значение, а двигател на възстановяване и разкриване прелестите й са дело на Църковното настоятелство. Намира се в центъра на селото в двора на бившето училище.  Още преди 6-7  години  по инициатива на настоятелството е изработен проект на реставрацията от реставратора Стефан Стефанов и одобрен от Националния институт по недвижимо културно наследство /НИНКН/.

„Църковното настоятелство се обърна  с молба към всички родолюбиви българи да помогнат с каквото могат, за да може да се осъществи изпълнението на проекта и да се махне най-после,мазилката от стенописите на храма,направени по нареждане на радомирския бей, и църквата отново да заблести,такава,каквато e била при изписването на иконостаса и стените от зограф Димитрий от Самоков. Живеем в 21 век и е недопустимо мазилката на турския бей да стои още върху безценните стенописи на иконостаса и стените на старинната църква“, разказва Станоева.

Сега реставраторът Стефан Стефанов, автор на проекта и изпълнител, възстановява иконостаса като сваля блажната боя. Стефанов е завършил Националната художествена академия специалност „Консервация и реставрация“, работил е в Националната художествена галерия, участвал в реставрацията на много църкви в България и чужбина. Според  Дафинка Станоева той работи изключително прецизно и разкрива красотата на сътвореното от майстор Зограф Димитрий от Самоковската школа. Със сваляне на хоросановата мазилка се възстановяват и стенописите на стария майстор.

Не е известно точно по кое време е изграден този храм, но ако се съди по схлупения ѝ външен вид (полувкопана в земята), то това трябва де е били през първите векове на османското робство. Според изискванията на тогавашната власт българите не са имали право да строят църкви по-високи от феса на турчин яхнал кон.
Храмът е бил разрушен през турското господство и стените му дълго време са стърчали на височина до 2,20 м. Възстановен е през Възраждането (1849 г.), като тогава на запад е бил доизграден притвор – „женска църква”. Вероятно по същото време, в близост до църквата е била издигната и четиристенна кула-камбанария, от която днес няма и помен.
Източно от църквата се намира гробът на изявеният в Радомирско и роден в Горна Раковица свещеник Михал поп Георгиев – Сакелариев (1852-1936 г.).
Преди няколко години старината е била ремонтирана – покривът е сменен, западната фасада е измазана, а на останалите стени са направени малки поправки. Общо взето църквата се намира в добро конструктивно състояние, но е нужна реставрация, предимно отвътре.

Архитектура и изкуство:

В архитектурно отношение църквата „Св. Никола” представлява еднопространствена, псевдотриконхална сграда, с една апсида на източната стена и по един певник на северната и южната стена. Изградена е от ломен камък споен с хоросан. В градежа ѝ са използвани дървени сантрачи (греди). Църквата вероятно е имала полуцилиндрично сводово покритие, което при преизграждането е заменено с дъсчен свод. Входът е от запад, като от него до по-ниското подово ниво води четиристъпална стълба. Вътрешността се осветява от по един тесен прозорец в апсидата и южния певник и един по-голям над апсидата. В североизточния ъгъл на олтарното пространство спрямо канона са разположени проскомидийната ниша и умивалнята. За олтарна трапеза са използвани гранитен блок и мраморен античен капител. В тази църква прави впечатлени един характерен архитектурен елемент – трите конхи отвътре, дори и проскомидийната ниша, са затворени с цариградски арки.
Стените във вътрешността на църквата са измазани с хоросанова мазилка. Може би под нея са запазени фрагменти от средновековни стенописи, каквито несъмнено е имало.
Иконостасът на храма е късен, представлява просто столарско изпълнение. Единствено „Венчилото” – кръстът над него е с резбани орнаменти. От оригиналните икони, рисувани от „зографа Димитър” – представител на Самоковската художествена школа, днес не е запазена нито една. Изключение правят само царските двери, които ще трябва да са изографисани от същия художник.
Въз основа на архитектурните особености, църквата „Св. Никола” може да се свърже с църковното строителство от поречието на Горна Струма и Средна Западна България и да се отнесе към късното средновековие – XV-XVII в. (svetimesta.com)


Видео: Долни Раковец и черквата „Св. Николай Чудотворец“ от XV-XVII век

Видео: Старият и новият храм в село Долни Раковец


В тая църква, далеч от света клепалото е било гръмливо и се събирали богомолци,добри селяни даже и от съседните села.От Бога здраве и защита искали помощ и опрощение.

Стотици години в робство,тази светиня е поддържала дедите ни,та да може и ние светлинка да видим.В тази черква е четено на старобългарски език.

Гръцкият език,гръцкото четмо и писмо,гръцкото влияние,никога не е могло да си пробие път в този край на България.

В големи празнични дни на тъмното ни минало,тази църква е заливана от жива човешка вълна,която по цели часове се е вълнувала около църквата „св.Николай“ ,да слуша словото божие,да запали свещ и да получи свето причастие.Стари хора помнят,че на Великден при зидовете на църковната ограда,седели по няколко турци да събират от богомолците цели купове червени яйца.

В 1849 година било разрешено да се поправи и разшири църквата в село Долни Раковец, да се измаже с кал и да се покрие с тръстика,обаче, „непокорната рая“ направила поправката и пристройката с вар, белнали я хубаво и я покрила с керемиди.Като научила за това властта,разпоредила да бъдат наказани ръководителите на работата.За да избегнат наказанието,върху керемидите наредили тръстика па и стените отвън затрупали с такава,а където се виждала бяла мазилка от вар,я замазали с черна боя,от която и днес личи тук там по външните стени.

Вярващите в селото,след литургия са обичали да ходят в механата.Там на глас си споделяли,колко красиво от вътре е изписана църквата „св.Николай“.Но на съседната маса седели поляци-турци,чули какво си говорят и казали на радомирския бей.Той се разгневил за своеволието на „раята“ и наредил веднага да бъдат замазани всички стенописи и така заличили тази безценна хубост с 1(един) сантиметър хоросанов разтвор.

Църковното настоятелство към старинната църква „св.Николай“ село Долни Раковец има проект,изготвен и одобрен от НИНКН (Национален институт по недвижимо културно наследство) гр.София от художник реставратора Стефан Илиев Стефанов за пълна реставрация на църквата.

За сега,с помощта на родолюбиви българи,дарили средства са реставрирани тавана(наподобяващ звездно небе) , полюлея,който виси царствено с изящна красота,иконите от царските двери,всички царски икони и 90% от апостолските икони- за което от сърце БЛАГОДАРИМ!!!

Остава да се реставрира иконостаса,чиито стенописи за замазани с блажна боя и стенописите от стената на църквата,замазани с един сантиметър хоросанов разтвор.

Църковното настоятелство се обръща с молба към всички родолюбиви българи да помогнат с каквото могат,за да може да се осъществи изпълнението на проекта и да се махне най-после,мазилката от стенописите на храма,направени по нареждане на радомирският бей, и църквата отново да заблести,такава,каквато и била при изписването на иконостаса и стените от зограф Димитрии от Самоков.

Живеем в 21 век и е недопустимо мазилката на турският бей да стои още върху безценните стенописи на иконостаса и стените на старинната църква „св. Николай“ село Долни Раковец.

Вярвам,че както в дългите дни на тъмното ни минало,са се намерили родолюбиви българи и са съхранили и запазили старата църква,за да я има и днес, така и сега,все още има хора,които милеят за българщината и ще се отзоват и помогнат за да може художник реставратора да завърши реставрацията до край.

Член на църковното настоятелство при старинната църква св. Николай“ село Долни Раковец- Дафинка Ст. Станоева

Използвана литература:

  1. Село Долни Раковец“ от Божидар Шадов и Иван Гергов- 1995 година
  2. Историко Просветно Дело в Радомирско“ от Иван Н.Караиванов 1927 г.
  3. Мироглед

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here