Докато бях в болница, дойдоха да ни изнасят багажа от дома, който сам съм построил, на жена ми й стана лошо, изпочупиха ни покъщнината, набутаха ни в стая 2/2 м, през сълзи разказа Николов

Синът Малин Николов: Не съм им обещавал да ги гледам, те ми изгониха децата, живеят по квартири, жена ми е онкоболна, 70 000 лв. съм дал за ремонт по къщата

 

Малин Николов

„Със съдия изпълнител и полиция синът ни Малин ни изхвърли от къщата, която съм построил с двете си ръце. Аз бях в болницата, докато са изнасяли багажа, на жена ми Цветелина й е станало лошо, снахата я е свестявала.“ Това сподели пред камерата на „4Власт“ 76- годишният Христо Николов. Той и съпругата му Цветелина в момента обитават една малка стая, след като преди година и половина прехвърлят 1/2 от имота на сина си Малин Николов. По думите им, уговорката била той да се грижи за тях. Вместо това започва безконечен спор за собствеността на къщата, серия дела и жалби.
Ето какво разказа възрастната двойка: „Дарението направихме преди година и половина, прехвърлихме ½ част от имота на нашия син. Голямата ни грешка се оказа това, че дарението направихме без никакво условие, без някаква тежест, без запазено право за ползване. Никой не ни обясни тези подробности. Преди прехвърлянето синът ни ни убеждаваше, че ще се грижи за нас до последните ни дни.”, разказват през сълзи родителите. По силата на дарението е възникнала собственост между страните. Синът им Малин Николов завежда дело за разпределение на ползването на съсобствения имот, поради което е отстранил родителите си от тази част, в която те са обитавали до момента. След като бащата прехвърля ½ идеална част от къщата и земята, Малин започва изграждане на зидария на прозорците в стаите, в които до този момент са живели майката и бащата, ограничава достъпа им до тях. Преди дни Малин отива в къщата със съдия изпълнител и изхвърля багажа от стаите на неговите родители, защото това са били стаите, възложени на него. Междувременно майката Цветанка завежда дело за разваляне на дарението, което губи. Днес е заведено второ дело от двамата родители.
„Преди прехвърлянето отидохме при адвокат, след това при нотариус, разменихме някакви документи без никои нищо да ни обясни. Обещанието на сина ни беше, че ще се грижи за нас. Вместо това ни съсипа живота, изхвърли ни багажа на улицата. Аз съм диабетик, със сърцето не съм добре, пия шепа лекарства, жена ми също не е добре здравословно. Мина се време, синът ни започна да руши, да строи незаконно, направи незаконен строеж непосредствено до къщата, който по план не съществува. През това време ние със съпругата ми бяхме на работа в Гърция. Подадох сигнал до общината, че се извършва незаконно строителство, до момента резултат никакъв. На 20.03.2021г постъпих в болницата в Самоков за лечение, не се чувствах добре. Жена ми предишните дни получава призовка. През това време синът ми заедно със съдия изпълнител, полиция и негови приятели отиват в къщата и ни изхвърлят багажа. При изнасянето опитали да я заставят да подписва документи, но тя е отказала. На мен ми звъняха по телефона, за да ме питат защо съм постъпил в болница. Без да ми поискат документ, без да съм на място ми изнасят багажа от страна на дарения в присъствието на съдия- изпълнител. Питам това законно и морално ли е? Докато се изнася багажът, на съпругата ми й е прилошало, едната от снахите се е притекла на помощ, давала й е успокоителни.”, споделят с болка и сълзи на очи възрастните хора. Те се оплакаха, че вещите им са били изпочупени при акцията.
„Изпочупиха ни гардероба, секции, легла. Животът ни се превърна в ад. На тези години ни набута в една стая два на два като кучета да живеем. Синът ни упражнява терор върху нас, напада ни, обижда ни. Молим за справедливост и настояваме да си възвърнем имота. Всичко ни обещаваше, докато припишем имота, че ще се грижи за нас, че ще ни гледа, че ще ни направи ремонти, че ще живеем като белите хора, но нищо не изпълни. Опитахме се да говорим с него, заяви ни, че нищо за нас не го интересува. С мизерните пенсии сме, сами си плащаме консумативите, лекарствата, даже и данъка на цялата къща. Живота съм си дал за децата. Сам съм построил тази къща през 1986г., за да живеем нормално. Теглих пари от банки. Дълги години работих като международен шофьор, обиколих целия свят, за да изуча децата си, да си имат хубава работа, да са грамотни. Днес на тези години се питам за кой съм правил всичко това, като днес искат да ме изгонят от моята къща и живея като скот? Разбрах едно, че признателност от деца няма. В библията пише на първо място е Бог, на второ зачитай баща си и майка си, за да ти се удължат дните на живота, но за моя син тези правила не важат. Мъчно ми е, по добре е да умра.” , споделя бащата Христо Николов.
Потърсихме за коментар и сина им Малин Николов.
„И майка ми, и баща ми си служат с лъжи. Непрекъснато пускат жалби срещу мен, че съм ги нападал и че съм ги заплашвал с оръжие. Това не отговаря на истината, имаше разследване по случая. Аз съм съсобственик на имота и нищо не ме интересува. Спечелих две дела, спечелих владението си. На заведеното поредно дело от тях, ако го загубя, няма да им върна на мястото багажа, да се оправят. Не се чувствам длъжен спрямо тях. Не съм им обещавал, че се грижа за тях. Исках да имаме нормални отношения, но не се получи. Моите деца живеят по квартири, и на мен не ми е по- лесен животът. Жена ми е онкоболна, те съчувстват ли ми? Аз съм дал за ремонти над 70 хил. лв. по този имот, цялата къща не струва толкова. И аз питам морално ли е те да ме гонят с децата? 15 години аз плащах данъците на къщата. Не желая да коментирам повече подробности дали те са ме изучили, или кои е построил къщата”, категоричен бе Малин.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here