„На една международна кръгла маса руска историчка трябваше да отговори на въпроса, дали смята, че съветският войник е донесъл освобождение на Европа през 1944-1945 г. Отговорът й ми се стори доста разумен: „Несъмнено съветският войник е донесъл освобождение от нацисткото подтисничество на много европейски народи, но не е могъл да им донесе свобода, защото самият той не я е имал“. Малко парадоксален отговор, но в някакъв смисъл много мъдър. Много ми допада. В този ред на мисли съм убеден, че партньорството ни с Русия е от жизноноважна значение и съм против русофилите, които искат събаряне на паметници. Събарянето на паметници е нелепо, те винаги, винаги, водят към размисли, не е задължително да бъдат издигани в култ и да коленичим пред тях, на колене само пред Бога!“

Това заяви кандидатът за депутат от Благоевград под №4 в листата на БСП в Благоевград Любен Милев по повод новата вълна в САЩ и у нас по събаряне на руски паметници. Той  е новия- стар лидер на общинското ръководство на БСП в Благоевград. Преизбирането му стана през лятото на 2020 г, след продължилата през целия ден отчетно-изборна конференция. Милев получи 87 гласа от 111 действителни бюлетини. След него с едва 16 гласа втори остана Георги Бонев, а трети с 3 гласа е Милан Богдански.

Дебатът не е нов за руските паметици и се вихри с пълна пара и в Америка, имаше вече няколко инициативи за събарянето на паметника на Съветската армия в София. Но не е и случайно, че всички правителства след 1989 г. се въздържаха да направят това.

Накратко аргументите на онези, които искат да бъде разрушен паметника се свеждат до мнението, че това е типичен комунистически паметник в стилистиката на 1950-те години, че възхвалява чужда армия, която всъщност е наложила комунистическия режим в България и че дори е неестетичен, направо грозен, най-вече защото демонстрира размахан автомат „Шпагин“ високо над София.

Противниците на разрушаването на паметника изтъкват, че той е част от българската история, свидетел на определено историческо време, чието запазване е важно за бъдещите поколения. Освен това той все пак на нищо не пречи и не се отличава много от подобни паметници, издигнати по същото време в много други страни в Европа, дори в Германия.

„И двете страни имат солидни аргументи, значи въпросът е политически и решението му ще бъде политическо, независимо какво е то. А политическо означава не просто да се заеме страна в спора (можем да допуснем, че и двете страни имат основание). Политическо означава, решението да се впише в приоритети, като част от въпроси, които смятаме за особено важни за цялата ни общност.

В много страни от Европа се отбелязва Деня на победата над нацизма в края на една разрушителна световна война. Обичайно това се прави или с военни паради или с церемониално поднасяне на венци и цветя на паметниците, които ознаменуват събитието. След 1989 г. в България това ознаменуване е съпътствано от много двусмислие. Ако се замислим, няма друг паметник в столицата, който да ознаменува тази победа, освен въпросният паметник на Съветската армия. Причината за това е пак наша, българска. Все още не можем да постигнем съгласие за това, как все пак днес оценяваме поведението на държавата ни по времето на Втората световна война. И смятаме ли, че отбелязваният в Европа като Ден на победата е по някакъв начин празник, който днешните българи е добре също да отбелязват?“- коментира Андон Тодоров.

„Бихме могли да приемем, че като част от победения блок това не е ден на нашата победа. Но денят отбелязват дори германците – като ден на избавление от нацизма. Да отбелязваме ли Деня на победата или не? И ако го правим, къде? Възможно е да има държавна церемония на Гроба на незнайния войн. Но това не променя нуждата от място за честване на такъв специален ден, от специално място, от паметник, посветен на победата.

Може би трябва да изградим наново такъв. Или да трансформираме вече построения по този повод паметник на Съветската армия (имаше предложения на художници и архитекти в подобна насока). Или дори само да го препосветим, нещо в смисъл на „В памет на загиналите за освобождението на Европа от нацизма“. Решения различни, но само ако сериозно се замислим за какво става дума.

А какво да правим в България? Тук въпросът е, дали сме съпричастни към Деня на победата над нацизма, или не? Отговорът не е безобиден.“- категоричен е Тодоров.

Междувременнто координационният съвет на организациите на руските сънародници в САЩ (KSORS) започна събирането на подписи под онлайн петиция срещу предложението за премахване от центъра на американския град Ситка в Аляска статуята на владетеля на руските селища в Северна Америка от края на 18 – началото на 19 век Александър Баранов.

Припомняме, че стана известно, че група жители в Аляска поискаха да събарят паметника на Александър Баранов.

Това е паметник, разположен в историческия център на Ситка, който до 1867 г. е носил името Новоархангелск и е бил столица на руските владения в Северна Америка. Статуята на скулптора Джоан Бъгби-Джаксън е дарена на общината през 1989 г. от едно от местните семейства и оттогава е инсталирана в парка пред читалището на Хариган в Столичната годишна зала на Centennial Hall.

Руската империя е собственост на Аляска в продължение на 135 години. Територията е открита през 1732 г. от експедиция, ръководена от военен геодезист Михаил Гвоздев и навигатор Иван Федоров. Основан през 1799 г. от Баранов, Новоархангелск се превръща в център за търговия и износ на козина.

Купуването и продаването на гласове е престъплене.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here