Читателите ни пишат:„Може би трябва да сложим черно знаме на общината с надпис „Те погребаха Самоков!“ – пише ни Тодор Георгев.
„Сградата е построена преди около 50 години и винаги на този пилон е било националното ни знаме. Сега има трите знамена на Европейския съюз, нашето и на общината на три пилона /вижда се единия пилон вляво на снимката/, но на пилона горе, повече от година то ЛИПСВА. Може би за управниците са по важни парите от обществените поръчки, но ако те не искат да възстановят националното ни знаме на пилона на покрива, където се е развявало 50 години, то те не са българи и това ще го направим ние – гражданите на град Самоков.“ – коментира Стефан Дойчинов.
Тази история от 1918 г., чието начало не е никак славно, ни връща в годините на Първата световна война. Въпреки героичния отпор, даден от български войници, Солунският фронт е пробит при Добро поле, а това поставя края на участието на България в световния конфликт.
Следва унизителното Солунско примирие, подписано на 29 септември 1918 между царството и Антантата. Победоносните български войски трябва да напуснат позициите, за които са проляли кръвта си, и вместо като победители да си тръгнат като победени. Примирието задължава страната ни да приеме едно тежко условие – да остави в плен 100 000 войници, намиращи се на запад от меридиана на Скопие.
Една от войсковите части, попаднала в ръцете на противника, е 19-и пехотен Шуменски полк. Неговата численост е от 3500 воини, а командир е подполковник Марин Куцаров – герой на настоящия разказ. В следващите редове ще прочетете за неговия подвиг, сътворен с една-единствена цел – на всяка цена да бъде спасена светинята на полка – бойното знаме, а по този начин и честта на неговите воини.
Антатата изисква цялото въоръжение, включително и бойното знаме, да бъдат предадени. И докато за подполковник Куцаров лишаването от оръжията няма сантиментална стойност, то съхранявания лично от него символ на полка, не трябва да бъде предаван във вражески ръце.
На 6 октомври 1918 г. подполковникът събира състава 19-и пехотен Шуменски полк и благодари на бойните си другари за подвизите, извършени от тях. Пред смълчаните им погледи, той заръчва на знаменосеца да му предаде знамето. Сетне споделя на подчинените си какво ще предприеме: „Аз реших знамето да бъде изгорено. Изгорено на тази огнена клада пред вас. Изгорено, но неопетнено…“
Със сълзи на очите, полковата светиня е предадена на командира. Той се приближава до кладата, коленичи и поставя знамето в буйния огън. Сетне войниците отдават почест за последен път на своя боен символ.
На 8 октомври полкът преминава под френско командване, на гръцка територия. Тази история щеше да завърши трагично, ако няколко дни по-рано подполк. Куцаров не беше решил да направи нещо, за което никой не е подозирал.
На 5 октомври, ден преди строяването на частите и предаването на знамето, подполк. Куцаров остава сам в палатката си. Той сваля знамето от дръжката му, а на негово място увива парчета от стари дрехи, върху които поставя оригиналния калъф. Знамето пък старателно сгъва и поставя под хастара на куртката си. По-късно пък изработва скривалище в куфара си, където „за всеки случай“ скрива знамето.
През следващите 9 месеца, докато е в плен, командирът е нащрек, винаги спи сам, не общува с други хора. Нито един негов съратник не подозира за конспирацията. Негова първостепенна задача е да запази бойното знаме невредимо. И успява! Знамето „преминава“ през военнопленническите лагери в Прилеп, гара Лерин, Суровичево и Малък Караборун, без никой да подозира за съществуването му.
През май 1919 г. Куцаров се завръща в България. Пристига в Разград, където е мирновременният гарнизон на полка. Офицерите го очакват. Вместо да го посрещнат възторжено обаче, те не са очаровани от пристигането му. Един от тях заявява, че не желае в бъдеще подполк. Куцаров да бъде в редиците на частта. Причината за това е ясна – военните се чувстват омерзени от постъпката на другаря си, който според тях се е подиграл със символа им. Питат го дори защо не е решил да сложи край на живота си след този позор.
В този момент подполк. Куцаров безмълвно започва да разкопчава куртката си и след миг бойното знаме е поставено на едно от офицерските бюра. Настава невъобразима еуфория, разнесла се дори извън стените на щаба. Не след дълго, тълпи от хора се стичат, за да се срещнат с Куцаров и лично да му благодарят за извършения подвиг. Благодарността се превръща в празнично шествие из улиците. Пред общината героят държи слово пред събралото се множество, което го боготвори.
Героизмът на подполк. Куцаров не остава подминат. Той е награден с орден „За храброст“, а през 1924 г. – и със специалния знак „За спасяване на знаме“.
Куцаров продължава военната си кариера, като през 1928 г. вече е генерал-майор. Последните години от живота му сякаш са доказателство за израза „няма ненаказано добро“. След 1944 г. о.з. ген. Марин Куцаров е репресиран от комунистическата власт за това, че е бил царски офицер. Попада в затвора на 70-годишна възраст. Разболява се и е освободен предсрочно. Умира в родния си Шумен през 1949 г.
Ако в наши дни спрете няколко случайни минувачи по улицата и ги запитате за факт от българската история, който ги прави горди, мнозина от тях ще ви отговарят, че Българската армия няма нито едно пленено бойно знаме. И действително, днес в експозицията на нито един музей по света не ще откриете трофейно българско знаме.
Заслуга за това имат българските воини и техните неимоверни усилия. Сред тях е и Марин Куцаров – един забравен, но достоен герой, чиято история си струва да познаваме и разказваме.
НИЕ СИ ГИ ИЗБРАХМЕ СЕГА:
Самоковци имат двама депутати, един от БСП и един от ГЕРБ, които не са направили нито едно изказване от трибуната и още по-малко на пресконференция или в общинския съвет. – пишат наши читатели силно възмутени от безхаберието на избраниците, за чиито доходи се носят легенди. За да проверим дали това е така 4ВЛАСТ изпрати питане по закона за достъп до информация за работа на депутатите.
Валентин Милушев прекрачи за първи път като депутат прага на пленарната зала на площад “Народно събрание” № 2, той остана единствено зад лидерката на ГЕРБ за Софийска област Николина Ангелкова, бивш министър на туризма.
В парламента влезе и доскорощният депутат Радослав Стойчев. Бившият заместник-кмет на Самоков, Стойчев бе част и от 43-ото Народно събрание, където участваше в парламентарните комисии по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и по въпросите на децата, младежта и спорта.
Както е известно, първият тур на местните избори се състоя на 27 октомври 2019 г. Владимир Георгиев стана за трети мандат кмет на общината.
Битката беше оспорвана само в съда.
Върховният административен съд потвърди на 5 февруари решението на Административния съд на Софийска област, че кметът на община Самоков Владимир Георгиев е избран законосъобразно и без нарушения на изборния процес.
Известно е, че един от другите кандидати за кмет на общината – Валентин Милушев, бе внесъл след местните избори през есента в Административния съд на Софийска област жалба срещу Общинската избирателна комисия в Самоков, в която посочва, че има основания за касиране на изборите поради сгрешени протоколи и невалидни бюлетини.
Съдът назначил експертна комисия от пет члена, одобрени от жалбоподателя. Комисията извършила ръчно преброяване на невалидните бюлетини, преглед на протоколите и изборните книжа и е излязла със становище, че няма констатирани нарушения.
Административният съд на базата на направените експертизи се произнесе в полза на решението на Общинската избирателна комисия, което на основата на изборните резултати обявява за спечелил кметската надпревара на местните избори през 2019 г. Владимир Георгиев.
Върховният административен съд потвърди решението на Административния съд на Софийска област, респективно на Общинската избирателна комисия в Самоков, за избор на кмет.
Освен това Валентин Милушев е осъден да заплати на Владимир Георгиев сумата от общо 1800 лв., представляваща направени за касационните инстанции разходи за адвокатско възнаграждение.
В решението на Върховния административен съд се посочва, че от взелите участие в гласуването 20 513 избиратели са подадени общо 19 287 действителни бюлетини, от които 10 153 за кандидата, регистриран от Коалиция “БСП за България” – В. Георгиев и 6 899 – за кандидата В. Милушев, регистриран от ПП “ГЕРБ”, при което първият от тях е обявен за кмет на Община Самоков на произведения първи тур на изборите, тъй като е получил повече от половината действителни гласове.
Съветниците в община Самоков са над 30 души. С най-много представители 8 са от ПП ГЕРБ. Това са Валентин Милушев – който стана депутат, Надка Янакиева, Евгения Коцова, Емилия Атанасова, Миролюба Ташова, Ваньо Тодоров, Васил Благоев и Христо Кочов, Александър Кроснев влезе на мястото на Милушев. По шестима общински съветници имат БСП за България и ОБТ Български лейбъристи. За столетницата това са Михаил Михайлов, д-р Ивалина Трендафилова, Радослав Христов, Николай Кокалов, Дончо Зашев и Ели Георгиева.
Лейбъристите са Емил Кривошиев, Мая Христева, Ангел Немов, Християн Попов, Любомир Лобутов и Чавдар Йорданов. Четвърта политическа сила в бъдещия Общински съвет е МК „Български социалдемократи” с трима общински съветници – Петър Георгиев, Димитър Панев и Георги Шуманов. С по двама свои представители могат да се похвалят Евророма – Мартин Мартинов, Асен Славчев и ДПС-Александър Методиев и Данчо Сугарев. За първи път в Общинския съвет влизат кандидати от „Воля” – Спас Кордев и Цветелина Джелепова. За „Общи държавни служби“ са отчетени разходи към 31.12.2019г. в размер на 3 505 122лв. 2 941 599 лв. от тях са разпределени за общинска администрация. Става ясно, че стандартът за издръжка на администрацията от държавния бюджет се е увеличил със 133 500 лв. през 2019г.
Разходите на Общински съвет възлизат на 262 368 лв. Най- голямото перо, 199 363лв., са за заплати на съветниците, осигуровки и други възнаграждения. За 2018 г. харчовете за това са били 216 447 лв. и 19 799 лв. за издръжка. Броените под формата на стипендии пари също влизат в тази дейност. Те са в размер на 10 000 лв. 28 000 лв. са отпуснати за помощи с решение на ОбС.
Възнаграждението на кмета Владимир Георгиев е малко под 3 бона. За сравнение заплатата на столичния кмет Йорданка Фандъкова, която управлява доста по-голяма територия и т.н. получава 3 536 лева.
