Йорданка и Симеон Шопски от Дупница празнуват 55 години брак, тайната: Когато е ядосан, аз мълча!

„Жената зад щанда“ за електроуреди в Градския универсален магазин в Дупница Йорданка Шопска и бившият началник на завода да дървопреработване в Дупница днес изпълниха 55 години от сключване на граждански брак.

„Благодаря на човека който е бил винаги до мен. Благодаря за всичко! Благодаря на нашия Бог, за грижата и любовта, за всичко му благодаря!“ – съобщи щастлива Йорданка Шопска.

Тя е на 74 години и върти търговия на първия етаж на ГУМ от 30 години до ден днешен. Тя и съпругът Симеон не спадат към категорията на възсрастнете, заради силата на дух и любовта, те са магнетични и младежите ги обичат. От брака си имат син и дъщеря, четири внучета и две правнученца.

„Младостта им е в добротата, в светлината, в позитивното, в красивите емоции, винаги гледа да развеселявам и най- трудните моменти хубавата Йорданка, тя привдига духа на всеки унил клиент, като го погледне и види натъжен, обсипва го с коплименти, зарежда го с надежда и винаги го насърчава с блага дума.“ – разказаха колегите й.

„Със Симеон се запознахме на площада в Дупница, имаше стъргало за разходки. Той беше началник на енергомеханичен отдел на гатер, дървопреработващ завод имаше в Дупница, но го закриха. Аз цял живот съм в търговията. Не сме се веднага харесали, а постепенно, шест месеца се срещахме, влюбихме се, после се оженихме, след 1 година се роди синът ни,  Георги Георгиев има такси, а дъщеря ни се роди след 7 години, казва се Ирина а Сотирова, работи в „Актавис“. Иама злани ръце, прави сватбени и всякакви картички у дома, подаръци за весели събития.“ – разказа Йорданка Шопска и разкри тайната на щастливия брак:

„Не се караме, имаме принцип, когато е ядосан, аз мълча, когато му е минало, с два лафа постигам всичко, не ме е лишил от нищо, много пътувахме, много се радваме на живота, на приятелите, на децата. Любовта е велико нещо, тя е когато видиш човека, да ти трепва сърцето, то не може да се опище, то е да искаш той да е до теб винаги, не да те псува, не да говори глупости, както често се случва от напрежение и работа, то е да имаш нужда от човека заради самия него, да ти е топло и мило с него, да не си с него заради изгода, а заради самия него.“ – обясни набързо сърцатата Йорданка Шопска.

„Душата ми е пълна, не знам какво съм приготви за масата, не знам! Има всичко, никой не е гладен, важна е благата дума и обичта!“ – добаи тя.

Всички приятели и роднини Шопска поздрави на празничната трапеза с едно от най- хубавите стихотворения на Недялко Йорданов, което й е любимото:

Не си отивай, мой живот…
Защо така си се разбързал.
Палтото взел си във ръка…
Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори…
И ризата ти е изпрана…
Къде отиваш, мой живот…
Почакай! Време не остана.
Почакай малко, мой живот… Почакай малко! Има смисъл…
Аз сметката не съм платил…
И листите не съм изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка…
Две точки съм поставил знак…
Не искам да поставям точка.
Не си отивай, мой живот…
Върни се, моля те, обратно.
Един и същ… Един и същ… такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й тяло.
Вратата бавно затвори…
И да започнем отначало.

 




Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here