Поставени са 20-сет кутии, в които всеки може да даде своята лепта за осъществяването на благородната идея

 

На 11 декември 2008 година бе създадено Сдружението „Вяра, Надежда и Любов за Долна баня“ с председател енорийският свещеник иконом, а днес вече ставрофорен иконом Пламен Димитров. На учредителното събрание бе избран 5-членен Управителен съвет и бе приет Устав на Сдружението. Издадена бе и красива диплянка и започна кампанията по събирането на парични дарения за осъществяването на благородната идея за поставянето на 12-сет метров християнски кръст на хълма „Църквище“ – при „Кръстатото дърво“ на „Голямото Градище“. Събрани били доста пари от дарения на благочестиви християни, но някак си във времето идеята по различни причини … не била осъществена.

През този месец октомври идеята за издигането на Божия кръст бе съживена от млади и родолюбиви долнобанци. Посетено бе мястото и възобновена дарителската кампания по събиране на парични средства за реализирането й, като в различни търговски обекти бяха поставени около 20-сет кутии, в които всеки може да даде своята лепта за осъществяването на благородната идея. А желанието е тук до Божия кръст да се построи и параклис, носещ името на „Свети Иван Рилски“.

Преди 12-сет години членовете на Сдружението решили Божият кръст да е железен, двустранен, с височина 12-ст метра и 4-метрови рамене.
До него ще може да се достигне по добре маркирани пътеки и ще може да бъде посещаван и от млади и от по-възрастни хора.
И нека не звучат само като призив, а достигнат до сърцата на всички словата на председателя на Сдружението енорийския свещеник ставрофорен иконом Пламен Димитров:
„Потомците на древното селище искат да възродят като феникс от пепелта незабравимата в съзнанието на поколенията ни, но обрасла с трева и бурени българска светиня. Нека с общи усилия издигнем високо знамето на Христовата вяра, неумиращия символ на победата над смъртта. И както чрез Кръста Господ Исус Христос чрез смъртта, смъртта победи, тъй и ние да покажем, че споменът е жив! Да издигнем Кръста на победата Христова – 12-сет метровия монументален Кръст!“
Такава е била идеята на Сдружението и то много хубава, но повтарям, че по различни причини тя е останала във времето.
Защото като броеница от изток на запад са се наредили част от твърдините на вярата и силата на жителите от китната Долнобанска котловина.
Най-напред е възкръсналият след пожар параклис и 15-сет годишната нова църква „Света Петка“, следват хълмовете – крепости „Малко и Голямо Градище“, а най-накрая е платото „Църквище“.
През годините тези Свети места са наричани с различни имена.
Най-ранното, което е известно е „Герман“. Второто българско царство е свършвало тук и ги наричали гранични крепости, където са живеели държавни служители.
Знае се още, че местните хора са почитали „Свети Герман“ и на неговия празник са извършвали ритуали за предпазване от градушка.
Името „Църквище“, което знаем днес, едва ли е случайно. В гъстите, трудно проходими гори на Ихтиманска Средна гора са пребивавали множество пустинници и отшелници, отдали живота и мисълта си в молитви към Бога. На това Свято място са си дали среща няколко религии. Население по тези земи е имало още от преди повече от 2 000 години.
Установено е, че по горното течение на река Марица тракийското племе „Беси“ е добивало злато и желязо.
Гордо извисяващата се скала, почти надвисена над реката е знак за това, че може би тук е имало тракийско светилище. Траките са имали култ към скалата, опалвали са я, за да се пречистват чрез огъня.
Около такива места са възниквали селища и градища, а след утвърждаването на християнството, често са строили църкви.
След Освобождението от турско робство населението на Долна баня построило върху руините на старата църква „Свети Иван Рилски“ дървена молитвена стая, чиито останки са личали до скоро.
Пак тук се намира още един символ, който местните хора помнят и днес – „Кръстатото дърво“. Това е било знак за военен пост, където са се пресичали трите пътя – за Константинопол, за Сапарева баня и за Траянови врата.
През 1989 година ст.н.с. Светла Петрова локализира на тези места антично и средно антично селище и тракийски могили.
Всички тези аргументи са в подкрепа на хубавата идея на Сдружението, че това е Святото място, където долнобанци трябва да построят голям Християнски кръст – символ на своята християнска вяра.

Кръстът е бил използван като религиозен знак още в праисторическо време.
Християнският кръст е символ на Христос и Християнската вяра, на Разпятието, Безсмъртието и Възкресението. Той отразява висши и свещени ценности. Наричат го знак на знаците и още предпазен знак.

Кръстът е стоял на камбанариите на църквата „Света Петка“ в бившото село Венетица, предшественик на днешна Долна баня, крепостната църква на „Градищто“ – „Свети Иван Рилски“ и на манастирската църква „Свето Възнесение Господне“ – „Свети Спас“, унищожени и изгорени от турците, защото гордите местни хора не пожелали да си сменят христовата вяра.

Днес всички църкви и параклиси в Долнобанското корито се радват на почитта и уважението на миряните към християнските ценности.
Именно затова преди години Сдружението „Вяра, Надежда и Любов за Долна баня“ е подело тази хубава и благородна инициатива за поставянето на такъв голям Кръст – обединител.
Защото Кръстът ще закриля днес и за в бъдеще отвисоко цялата Долнобанска котловина и хората, които живеят тук.

Любо Кузев

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here