Гордост за днешната управа на Долна баня е, че кметът на общината Владимир Джамбазов и Лиляна Драганова,  председател на ОбС са възпитаници на училището-юбиляр

„Със заповед на Министерството на търговията, промишлеността и труда през 1925 година се откри Държавното практическо столарско училище в село Долна баня, Ихтиманско.
За директор беше назначен Боян Константинов Николов, роден в село Дъскот, Великотърновско“ – четем в първите страници на Летописната книга на училището-юбиляр. Завършил е Русенското Средно художествено мебелно училище. Ето какво е написал още той в Летописната книга на школото:
“ На 28 септември слязох на гара Костенец и взех файтон за Долна баня. Пристигайки се запознах с кмета на селото Сава Банков и със секретаря Дечко Ташев, при когото бяха събрани първите писма и заповеди, относно откриването на училището. На следващия ден кметът чрез разсилния нареди да се съобщи на всички записани ученици да се явят в двора на прогимназията „Неофит Рилски“ Отивайки там намерихме 25 ученика – различни по ръст и по възраст. Влязохме в една свободна класна стая, учениците насядаха по чиновете, а кметът Банков с подходящи думи ме представи и като пожела успех на всички в новото училище, даде думата и на мен. Аз се постарах да обрисувам пътя на българското занаятчийство от епохата робството до Освобождението ни от турско иго. Разказах и за живота на по-старите училища в Русе, Трявна, Етрополе, Самоков и София. Тъй като в момента училището не разполагаше с никакви пособия, аз намерих за необходимо да уплътня учебното време с орнаментално рисуване.“
Това е началото, така е започнало съществуването на днешната Професионална гимназия „Христо Ботев“ в нашия град.
По нареждане на Министерството – отделението за промишлено образование са изпратени пет тезгяха за практическото обучение на учениците, като е отстъпен гимнастическия салон на прогимназията за учебна работилница. От отдел „Бюджетно-контролен“ при същото министерство са изпратени счетоводни книги, упътвания за изразходване на материалите, начин на калкулиране на изделията и прочие.
А за да се изпълни цялата учебна програма са назначени и първите лектори и учители: Атанас Цветков – учител по български език, Кръстьо Петров – учител по счетоводство и завеждащ училищното счетоводство, Грозда Захариева – учител по геометрия и чертане. Към края на месец ноември е назначен и учител по практика – мебелно столарство Никола Илиев Попов. Директорът пък преподава предметите: конструктивно знание с чертане, орнаментално рисуване и други.
През учебната 1926/1927 година са се записали ученици в първи курс повечето от околните села – Василиците, Очушите и други места. На редовни места са назначени Атанаса Рачева, завършила Варненската търговска академия, за учител по счетоводство. За учител по практика – столарство е назначен Георги Андреев Шопов, който започва практическите занимания на първи курс, а Никола Попов на втори курс.
През лятото на 1928 година училището се настанява в бившата сграда на Дъскорезната фабрика „Ибър“ на братя Сребърникови.
След пожара във фабриката през 1937 година по настояване на местното население и селската управа се отрежда място за строителство на сграда на училището в парка „Туристическа градина“. Още същата година строителството започва, а новата сграда е открита през учебната 1941/1942 година.
Училището вече има и ново име – Промишлено училище за трудови резерви №47.
Учениците наброяват 95 и се обучават в три курса. Те са на пълна държавна издръжка, разкрива се и пансион със 140 легла, открива се и стол за хранене.
С доброволен труд на учители, ученици и служители са направени 15 хиляди тухли, с които започва и строителство на машинно отделение, което е пуснато в експлоатация през 1960 година.
Отново се променя името на училището – Промишлено училище по дървообработване с три годишен курс на обучение и откриване на нова специалност „Горно дамско облекло“.
В училището вече се обучават седем курса с 240 ученици.
Същата година по решение на Министерския съвет училището пак променя името си – Професионално-техническо училище по дървообработване.
Тогава през 1966 година училището приема за свой патрон името на легендарния поет и революционер Христо Ботев.
От 1972/1973 година училището вече е средно с тригодишен курс на обучение.
По случай 50-сет годишният му юбилей училището е наградено с орден „Кирил и Методий“ – втора степен.
За половин век в училището са обучени: 1 217 ученици в мебелно производство, производство на врати и прозорци – 313, по дамско облекло – 284 ученици.
През учебната 1983/1984 година към училището се открива УПК със специалност „Оператор дамско облекло“, като завършилите 10-ти клас ученици от ЕСПУ „Неофит Рилски“ се обучават в него.
Отново се реализира мащабно строителство: направена е външна ограда на училището, строи се парокотелно, закупени са нови шевни машини и многооперационни дървообработващи машини, довършена е новостроящата се сграда.
Произведената от учениците продукция по време на учебната практика се предлага на пазара и тя успешно конкурира другите стоки, което е гаранция за добре подготвени специалисти.
Изучаваните специалности през годините в училището са:
Мебелно столарство
Резбарство и стругарство
Горно дамско облекло и бельо
Оператор в шевното производство
Оператор в мебелната промишленост
Успех в последните години е и разкриването на нови специалности: Горско стопанство и дърводобив, Готвач, Сервитьор – барман.
В края на учебната година по силата на създадената вече традиция от по-старите училища се е устройвала десетдневна изложба. А за да се разшири кръгозорът на бъдещите майстори – занаятчии са се устройвали и традиционните екскурзии до София, Пловдив и други градове.
Това четем още в написаните първи страници в Летописната книга на училището от неговия първи директор Боян Константинов.
Така започнало трудното като за всичко по онова време новосъздадено начало …
 
Спомням си, че за 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, когато е и патронният празник на училището, в народно читалище „Рила-1898“ във фоаието се подреждаше голяма и красива изложба с предмети и модели, сътворени от ръцете на възпитаниците на училището.
А пък на читалищната сцена долнобанци се радваха на празничния концерт и традиционното модно ревю на облекла, изработени също от учениците на училището.
Може би няма къща в Долна баня, която да не е свързана с живота на днешната Професионална гимназия „Христо Ботев“ по един или друг начин.
95 години са достатъчни, за да се създаде име и традиция, да се възпитат и образоват редица поколения.
 
Гордост за днешната управа на Долна баня е, че кметът на общината Владимир Джамбазов и Лиляна Драганова – председател на общинския съвет са възпитаници на училището-юбиляр и тук са завършили своето средно специално образование.

 

Любо Кузев

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here