Girl in a jacket

Чудесна и незабравима екскурзия си организираха 30 членове на туристическо дружество „Ибър“ в Долна баня с председател Елисавета Сестримска в първите слънчеви есенни дни до Хасково и селищата в района с посещения на различни култови и културно-исторически паметници, храмове и светилища.

След дългото пътуване по автомагистрала „Тракия“ преди обяд групата спря в хасковското село Узунджово и посети най-голямата селска църква в страната ни
„Успение Богородично, наречена още и „Гяурджамиси“. След увлекателния разказ на уредничката за историята на храма, първоначално тук е и била изградена българска църква „Света Богородица“, след което е разрушена около 1593 година и издигната джамия. Исторически сведения сочат, че за строител е бил нает българският майстор Лальо Кръстев. До този извод водят и сочат откритите на различни места в храма изображения на цветето лале. Доводът е, че строителят е използвал това цвете като своеобразен символ на своето авторство.
Около обяд долнобанските туристи пристигнаха в 12-тия по големина град в България Хасково, известен с най-високата статуя на Дева Мария с младенеца в света. Символът не е избран случайно. Божията Майка винаги се е считала за покровителка на град Хасково. Монументът се издига на хълма Ямача в границите на града и притежава сертификат от Книгата на световните рекорди на Гинес. Уникалната статуя е висока 14 метра и лежи върху 17-метров постамент. Общата му височина е 32,8 м, а в основата му е изграден параклис. Цялата конструкция тежи 80 тона. Религиозният комплекс е официално открит с тържествен водосвет на 8 септември 2003 г., а през 2005 г. е вписан в книгата „Световните рекорди на Гинес“. От 2009 г. монументът е част от 100-те национални туристически обекта. През 2010 г. до статуята на Богородица бе изградена и камбанария. Със своите почти 30 м височина тя е една от най-високите на Балканския полуостров. На върха й са поставени 8 камбани с различна големина. Камбанарията е достъпна за туристи, а от най-високата й точка се разкрива красива гледка към града.
Хасково е известен още и с Регионалния си исторически музей и с красивите си възрожденски къщи. И още с битката при село Клокотница на 9 март 1230 година и с триумфа на цар Иван Асен Втори, от който се навършиха тази пролет 790 години от най-успешната битка в българската история. След обяд туристите се отправиха към село Александрово. Тук те посетиха Александровската гробница, която е открита през 2000 г. при разкопки на могилата Рошавата чука, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково. Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология.

 

Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно.

Стенописите на гробницата са уникални и сравнително добре запазени. Архитектурата на гробницата също е впечатляваща. Височината на могилния насип на Рошавата чука е 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има коридор, дълъг 15 м, а входът й е от изток. По коридора се стига до правоъгълна камера с размери 1,92х1,5 м. След нея следва кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Сводът й има камбановидна форма и започва още от пода. До южната й периферия е изградено каменно ложе, което е било разрушено още в античността.

Счита се, че гробницата има два периода на използване. За това свидетелстват двете подови нива на кръглата камера – едното от каменни блокове, другото от трамбована глина.

Гробницата в село Александрово е едно от най-големите съоръжения от този тип. Нейните стенописи са уникални по рода си. Те са из цялата гробница, в камерите, в коридора, в преддверието и представят различни сюжети.

Най-разнообразни са стенописите в кръглата камера – тя е изографисана в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг. Повечето фрески изобразяват ловни сцени.

През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата отвори врати Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи. Построяването му бе осъществено с дарение от японското правителство. Комплексът бе открит лично от японския принц Акишино и президента на Република България Георги Първанов. В музея е изградено точно копие на Александровската гробница, което е достъпно за туристи, за разлика от оригинала.

В края на екскурзията долнобанските туристи пристигнаха в село Каснаково и се изкачиха до Тракийското светилище на нимфите и Афродита.

Но кои са всъщност нимфите? Според митологията това са женски божества, винаги млади и красиви, представящи природните сили. На тях са посвещавали светилища с формата на полукръг, строени близо до водоеми, наречени нимфеуми.

Именно такова се оказа и това светилище на нимфите в Каснаково.

Отидохме на място и се уверихме, че очакванията ни не са химерни. Светилището се оказа цял комплекс с доста сгради. Построено е във 2-ри век от Тит Флавий, римски пълководец от тракийски произход, в чест на водните нимфи и Афродита. Мястото е било подарено на Тит Флавий от Марк Аврелий – римски император и философ.Светилището има формата на полукръг и се състои от няколко сгради, чиито останки личат и сега.

Изградено е върху карстови извори. Най-впечатляващ от всичко, поне за мен, се оказа женският силует върху една скала над централния извор на светилището. Казват, че този силует е запечатал неземно красивата нимфа, опитала безуспешно да съблазни създателят на светилището Тит Флавий, който не се поддал на изкушението и останал верен на съпругата си.Друг интересен обект в района са останките от римска вила, които се намират съвсем близко до светилището … поредната римска вила.

И така, очакването за приказност и загадъчност около Светилището на нимфите и Афродита в село Каснаково се оправда, макар и частично, пред вид оскъдните останки и липсата на реставрации. Светилището се оказа наистина свързано с приказно красиви героини, като силуетът на главната от тях се виждаше без проблем и развинтено въображение над централния извор.

Направихме си снимка за спомен, някои си наляха от лековитата вода, други пък се измиха за здраве.
И така зарадени с енергия и чудесно преживяване здрави и щастливи се завърнахме в родната Долна баня.
Любо Кузев

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here