Съдът в Благоевград отхвърли жалбата на Румен Томов срещу ОИК за отстраняването му от кметския пост, обжалва във ВАС

Румен Томов

Съда в Благоевград отхвърли жалбата на Румен Томов срещу ОИК за отстраняването му от кметския пост днес. Завчера, той обяви, че ще обжалва и пред Върховния административен съд, а също и пред Конституционния съд, тъй като фирмата, която е оглавявал по време на кметуването, не е била действаща и не е извършил нито една сделка с нея.

Ето и решението:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. Т., с адрес Б., ул. „. В. № 10, срещу Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. на О. И. К. – Б. за предсрочно прекратяване на пълномощията му на кмет на община Б..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне, с връчване на преписи.

Производството по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК) вр. чл. 42, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е образувано по жалба на Р. Г. Т. от Б. срещу Решение № 304-МИ от 28.04.2020 г. на О. И. К. (ОИК) – Б. за предсрочно прекратяване на пълномощията му на кмет на община Б..
С жалбата и в хода по същество е поддържано искане за отмяна на оспореното решение поради противоречието му с изисквания на закона за законосъобразно упражняване правомощията на ОИК – Б. по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА – чрез подробно мотивирано изложение на фактическите основания за взетото решение (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), при спазване на особената процедура по ЗМСМА – чл. 42, ал. 3, като гаранция за правото на защита на жалбоподателя в административната фаза, и при изпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 42, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, респ. при съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът чрез председателя си е оспорил жалбата по съображения в хода по същество, основани главно на влязлото в сила решение по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б..
При анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства, включително съдържащи се в преписката по Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. и представени с жалбата, които са доказателствени средства в съдебната фаза съгласно чл. 171 АПК, съдът прие следното:
Не е спорно между страните, че жалбоподателят е избран за кмет на община Б. на проведените през 2019 г. местни избори за органи на местна власт, като изборните резултати са обявени с Решение № 298-МИ/04.11.2019 г. на ОИК – Б. (л. 115), публикувано на 04.11.2019 г. Встъпил е в изпълнение на пълномощията си на кмет с полагането на клетва на 11.11.2019 г. (клетвен лист на л. 117; за полагането на клетвата като условие за встъпване в изпълнение на пълномощията вж. Решение № 1
от 16 януари 1992 г. на Конституционния съд по к.д. № 18/91 г.
(Обн., ДВ, бр.11 от 7 февруари 1992 г.).
Не е спорно, че между страните е разрешен правен спор за законосъобразността на Решение № 300-МИ/20.12.2019 г. на ОИК – Б., с което комисията е отказала да прекрати предсрочно пълномощията на жалбоподателя като кмет на община Б. на основанието по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА – неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА да предприеме действия за прекратяване на търговската си дейност чрез заличаване от търговския регистър на „Р. Т. – А. – ЕМ“ в едномесечния срок от 04.11.2019 г., изтекъл на 04.12.2019 г. (молбата за вписване на заличаването в търговския регистър е от 11.12.2019 г., самото вписване е с дата 17.12.2019 г.).
Решение № 300-МИ/20.12.2019 г. на ОИК – Б. е отменено с Решение № 104/22.01.2010 г., постановено по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б. (л. 74), с което преписката е изпратена на ОИК – Б. за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизането му в сила (на 16.04.2020 г.).
Решение № 104/22.01.2020 г. по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б. е оставено в сила с Решение № 4542/16.04.2020 г. на Върховен административен съд по адм.д. № 2420/2020 г. (л. 83).
С оспореното в настоящото производство Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. ОИК – Б. е прекратила предсрочно пълномощията на жалбоподателя като кмет на община Б. с гласовете на 9 от общо 13-те членове на ОИК – Б., след обсъждане на молба от жалбоподателя вх. № 540/28.04.2020 г. и приложената към нея молба от 28.04.2020 г. до Върховен административен съд (ВАС) по адм.д. № 2420/2020 г. (вх. на ВАС № 6043/28.04.2020 г. – л. 37). Заседанието на 28.04.2020 г. е свикано след постъпило в ОИК – Б. на 23.04.2020 г. писмо на Административен съд – Б. по адм.д. № 1343/2019 г. – вх. на ОИК – Б. № 539/23.04.2020 г. (л. 73), с което комисията е уведомена за влязлото в сила на 16.04.2020 г. решение по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б..
Посочените факти са безпротиворечиво установени и въз основа им, и съобразно чл. 159 и чл. 168 вр. чл. 146 АПК, съдът прие следното:
Влязлото в сила на 16.04.2020 г. съдебно решение по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б. с диспозитива му по чл. 173, ал. 2 АПК възстановява висящността на административното производство по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА пред ОИК – Б., която е изправена пред повторно приложение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, по която е постановен отмененият от съда отказ в Решение № 300-МИ/20.12.2019 г. Решението при повторно упражняване на правомощията от ОИК – Б. (оспореното) е нов акт, който на общо основание подлежи на съдебен контрол – чл. 42, ал. 5 ЗМСМА, така че разглежданата в настоящото съдебно производство жалба не се явява повторно повдигане на вече решен между страните правен спор, в противоречие на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо на решението по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б..
Съдебният контрол по реда на чл. 459 ИК на Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. на ОИК – Б. е допустим при упражненото в срока по чл. 459, ал. 1 ИК право на жалба от заинтересован в смисъла на чл. 147, ал.1 АПК.
По същество на основанията по чл. 146 АПК, оспорването е неоснователно.
Компетентността на ОИК – Б. е изрична – чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, упражнена с оспореното решение в предвидения от закона състав (чл. 85, ал. 3 и 4 ИК) – при определения кворум (повече от половината от членовете й) и с необходимото квалифицирано мнозинство – девет гласа на присъствалите в момента на гласуване на Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. деветима от 13-те членове на ОИК – Б., изразени поименно (чл. 85, ал. 7 ИК) в съставения протокол по чл. 85, ал. 6 ИК – Протокол № 38-МИ/28.04.2020 г. (л. 118 и сл.).
Самото решение се предхожда от обсъждане, като мотивите по чл. 42, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 3 ЗМСМА са изложени в обстоятелствената му част (заличаване на жалбоподателя като едноличен търговец от търговския регистър извън срока по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, считан от 04.11.2019 г.), а самото то е основано изрично и на съдебното решение по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б. (вж. Протокол № 38-МИ/28.04.2020 г. от заседанието на ОИК – Б. на 28.04.2020 г.).
Жалбоподателят е бил уведомен за датата на заседанието на ОИК – Б., проведено на 28.04.2020 г. – явно от представеното писмено становището по хода му с молба вх. на ОИК – Б. № 540/28.04.2020 г. Отсъствието му от самото заседание на 28.04.2020 г. не се дължи на допуснати от органа нарушения на процедурата по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, поради което възраженията по чл. 146, т. 3 АПК – за нарушено право на участие и защита – са неоснователни.
Исканията в молба вх. № 540/28.04.2020 г. са докладвани на заседанието на 28.04.2020 г., както и приложената към нея молба до Върховен административен съд (ВАС) от 28.04.2020 г. за допълване на решението по адм.д. № 2420/2020 г. на ВАС. Исканията по чл. 54, ал. 1, т. 4 и 5 АПК са обсъдени преди гласуването по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА и отхвърлени с квалифицираното мнозинство по чл. 85, ал. 4 ИК – с гласовете на 9 от присъствалите към момента 13 членове на ОИК – Б., като произнасянето по наличие на предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 4 и 5 АПК е съответно на закона.
Към момента на обсъждането на молбата на жалбоподателя от 28.04.2020 г. спорът по законосъобразността на Решение № 300-МИ/20.12.2019 г. на ОИК – Б. е окончателно разрешен – с отмяната му с влязлото в сила на 16.04.2020 г. съдебно решение по адм.д. № 1343/2019 г., с което преписката е върната на ОИК – Б. за ново произнасяне с указания по прилагането на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА в мотивите, поради което предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК не са били изпълнени. Още повече – молбата от 28.04.2020 г. по адм.д. №2420/2020 г. е за допълване на решението на ВАС, което не се ползва със собствена сила на пресъдено нещо, доколкото е решение по чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, а не решение по същество по чл. 222, ал. 1 АПК. Силата на пресъдено нещо е правна последица на решението по адм.д. №1343/2019 г. на Административен съд – Б., с което е разрешен по същество (с произнасяне по жалбата) спорът за законосъобразността на Решение № 300-МИ/20.12.2019 г. на ОИК – Б.. С решението по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б. е разрешен изцяло и спорният предмет – законовият статут на отказа за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на община Б. на основанието по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, с оглед неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА.
Не са били изпълнени, като пречка за произнасянето на ОИК – Б. по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, и предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК, с оглед образуваното пред Конституционния съд на Република България (КС) к.д. № 5/2020 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, доколкото и към момента на приключване на устните състезания не е спорно между страните, че КС не е допуснал до разглеждане по същество искането на ВАС от 23.04.2020 г., по което е образувано к.д. № 5/2020 г.
Извън изложеното за отсъствието на основания по чл. 146, т. 1-3 АПК, жалбата е неоснователна и на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК.
Съдебното решение за отмяна на първоначалното Решение № 300-МИ/20.12.2019 г. е конститутивно и действието му следва да се зачита от всички – чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК – засегнати в действителност от отменения административен акт, независимо дали са били страни по делото или не. Обратното – ограничително действие имат само решенията в съдебно-административния процес, с които са били отхвърлени жалбата или протестът.
По отношение на комисията – съдебното решение за отмяна на решението на ОИК – Б. № 300-МИ/20.12.2019 г. е обвързващо със задължение да упражни предоставените й от закона правомощия по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, без да е необходимо повторно сезиране (чл. 173, ал. 2 АПК), и със забрана за издаване на ново решение при същите условия и със същото съдържание на отмененото (чл. 177, ал. 2 АПК). Тази забрана съществува при всяко едно решение на съда, с което се отменя административен акт, като засяга най-вече случаите, когато актът е отменен поради незаконосъобразност на неговото съдържание (порок в смисъла на чл. 146, т. 4 АПК).
Задължението за упражняване на правомощията по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА с ново произнасяне от ОИК – Б. – съдебното решение по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б. в частта му по чл. 173, ал. 2 АПК – е обвързано от указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите му, които са задължителни. При повторното упражняване на правомощията по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА комисията е длъжна да съобрази указанията на съда за приложимия материален закон и неговия точен смисъл, въз основа на който установените факти по неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА са квалифицирани като пороци на решението на ОИК – Б. от 20.12.2019 г. Вярно, че съдът не може да предписва съдържанието на административния акт при повторното произнасяне от органа след изпращане на преписката, доколкото прекратяването на пълномощията на кмет предсрочно е в компетентността на съответната ОИК, но указанията на съда по конкретното, не абстрактно, тълкуване и прилагане на относимия към случая материален закон (чл. 42, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 3 ЗМСМА) са задължителни за органа – чл. 173, ал. 2 и чл. 177, ал. 2, изр. 1 АПК.
Задължителните указания по чл. 173, ал. 2 АПК са елемент от съдържанието на силата на пресъдено нещо на решението по адм.д. № 1343/2019 г., последица на регулиращото й действие за органа – чл. 177, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 АПК – да не подновява правния спор чрез издаването на акт в противоречие на установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б.. Противното – издаването на акт със същото съдържание като отмененото Решение № 300-МИ/20.12.2019 г. на ОИК – Б. (разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания), би било само по себе си основание за последицата по чл. 177, ал. 2, изр. 1 АПК. В случая по чл. 42, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 ЗМСМА не може да се говори за оперативна самостоятелност, при която свободата на преценка е запазена област от действието на съдебното решение.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б. обхващат преценката по законовия статут на отказа за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на община Б. и фактите по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА като основание по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА – постановеното от съда в производството по адм.д. № 1343/2019 г. следва да се приеме за истина (res judicata pro veritate habetur). Изложените мотиви от съда за материална незаконосъобразност на отказа в Решение № 300-МИ/20.12.2019 г. – квалификацията на несвоевременно изпълненото задължение по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, по което не се спори, като основание по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА за предсрочно прекратяване на пълномощията на жалбоподателя като кмет на община Б. – следва да бъдат съобразени от комисията при новото произнасяне по чл. 42, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 ЗМСМА. Това задължение за съобразяване с правната преценка на съда е валидно, доколкото комисията е поставена след изпращане на преписката за повторно разглеждане по реда на чл. 42, ал. 3 ЗМСМА в същото положение (при същите факти), при което е било издадено и отмененото от съда Решение № 300-МИ/20.12.2019 г. на ОИК – Б.. Следователно, доколкото към момента на произнасяне с оспореното Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. не са установени други факти извън квалифицираните от съда като пороци на Решение № 300-МИ/20.12.2019 г. – неизпълнение по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА в едномесечния срок от обявяване на изборния резултат на 04.11.2019 г. за предприемане на действие за прекратяване на търговската дейност като едноличен търговец чрез „заличаване от търговския регистър“ до 04.12.2019 г. (молбата за вписване на заличаването в търговския регистър е от 11.12.2019 г., самото вписване е с дата 17.12.2019 г.), спорът по осъщественото основание на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА е решен.
Задължителните указания по тълкуването и прилагането на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА в съдебното решение по адм.д. № 1343/2019 г. на Административен съд – Б. обвързват ОИК – Б., а следващият съд при оспорване на решението при повторното произнасяне по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА е длъжен да ги зачете (С., Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес. С.: Сиела, 2007, с. 445-452) – съдът не би могъл да игнорира нито задължителната сила на указанията по чл. 173, ал. 2 АПК, нито санкцията при тяхното несъобразяване от органа по чл. 177, ал. 2 АПК. Затова съображенията за непропорционалност на последиците на оспореното решение на ОИК – Б. от 28.04.2020 г., като несъответствие с целта на закона по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА с оглед закъснялото изпълнение с 13 дни (защитата в хода на устните състезания), не могат да бъдат коментирани, освен при обявяване на приложимия закон за противоконституционен – вторият диспозитив на Решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 5/2019 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 12 май 2020 г.; вж. и мотивите на Решение № 4 от 14.05.2020 г. на Конституционния съд по к.д. № 9/2019 г.), доколкото съдебното решение по чл. 173, ал. 2 АПК запазва висящността на административния процес в широк смисъл.
Указанията по реда на чл. 173, ал. 2 АПК в мотивите на решението по адм.д. № 1343/2019 г. са в основата на преценката за законосъобразност на оспореното решение и в рамките им са упражнени правомощията от ОИК – Б. при повторното произнасяне по чл. 42, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 3 ЗМСМА. Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. в разпоредителната му част е именно съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на чл. 42, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 3 ЗМСМА спрямо фактите в случая, поради което отсъстват пороци за отмяната му и по чл. 146, т. 4 и 5 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 459, ал. 7 и 8 ИК вр. чл. 42, ал. 5 ЗМСМА, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. Т., с адрес Б., ул. „. В. № 10, срещу Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. на О. И. К. – Б. за предсрочно прекратяване на пълномощията му на кмет на община Б..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.