Кръпчански е категоричен, че кризата около коронавируса обрича на мизерия много хора в Сапарева баня.

Заради заем от 5000 лв. към „Райфайзен“ бирници искат да ми смъкнат кожата, кълнат ме, началникът на полицията ми предложи 20лв., не искам милостиня

Доскорошният готвач на ресторант „Гейзера“ в Сапарева баня Венцислав Кръпчански вдигна гладен бунт пред общината. Той се оплака, че е без работа и е гладен и потърси помощ от общината. Кръпчански е в пълна безизходица заради извънредното положение, което затвори ресторантите. Той е ужасен, че целият курорт ще изпадне в тежко положение и съвсем скоро и други като него ще застанат пред общината с апел, че са гладни.
„Плащам си данъците, участвам в изборите. Дори съм гласувал за кмета Калин Гелев. Не мога да повярвам, че ГЕРБ оставиха толкова много хора без хляб. Отидох пред общината с апел за помощ, за да се нахраня. Никой не пожела да слезе даже да чуе как ми къркорят червата. Вместо това извикаха полиция.“, обяви Кръпчански.
Той съобщи, че е притиснат буквално до стената заради заем от 5000 лв., който изтеглил от „Райфайзен банк“. „Подложен съм на жесток терор. Постоянно ми звънят хора, които се представят за съдия изпълнители. Те са служители на фирма, която е изкупила дълга ми от банката. Последният ми се представи като Атанасов и ми каза „ще те оставим на улицата, ще ти вземем и къщата, плащай веднага!“ Преди това имаше един друг, който ме кълнеше „да умре баща ти!“ Така ми казваше. Не се сдържах и му казах „боклук, баща ми е починал.“ Баща ми издъхна, когато бях на 14 години. Майка ми по- късно се ожени в Перник. Така от 14 години съм сам и работя по къщите и нивите на хората и сам се препитавам. Сам постигнах всичко, не ме е страх от нищо. Имам брат, който живее в САЩ. Той работи във фирма, която осъществява ремонтите на най- големите музеи в света, включително Лувъра. Аз съм на 40 години, абсолютно съм сам. Не съм семеен, любов съм видял единствено в очите на кучето си Арчи.
Не мога да стоя без работа, винаги съм работил. Отличен готвач съм. Работил съм по заведенията в Сапарева баня и Паничище. Всички заведения са затворени и работещите са заключени по домовете си. Всички те ще се наредят до мен в следващите дни. Приготвил съм едно дебело въже и ще сложа край на живота си. Не може хората от туристическия бранш да останат без алтернатива за неопределен период от врем. Отидох при управляващите в общината, за да им кажа, че ще сложа край на живота си. Искам да зная с какви пари разполага общината за гладни хора като мен. Аз искам хляб, за да се нахраня. Иначе трябва да отида и да открадна. Вместо някой да дойде и да им отговори, дойдоха полицаи заедно с шефа на полицията Крум Иванов. Той предложи да ми даде 20 лв. „ето ти 20 лв., за да се нахраниш. Искам да се успокоиш.“, ми каза. Аз не ги приех, не мога да взема пари от началника на полицията. Той също има дете. Аз не искам такава милостиня. Искам за зная какво правят управляващите за хората, които останаха на улицата. 80% от нас работят по обектите и без договори. Други имат договори, но работодателите казват, че няма да се пращат. Какви са тези договори не зная. Цяла Сапарева баня се препитава от туризъм. Никога няма да ме изоставят хора като Иван и Димитър Начови, собственици на „Гейзера“. Те дори ми се обадиха. Но аз не искам да тежа на техните ръце. Не искам да ми дават милостиня, искам да се храня от труда си. Искам да зная дали в общината има социален патронаж и за кого разнася храна? Обаждат ми се хора като Костадин Костадинов, собственик на плод и зеленчук. Той ми каза да отида при него, каза че има и работа, и храна. Обади се и Любчо Дуков. Просто искам работа.“, сподели пред наш екип Кръпчански.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here