Стопанинът на най- старата къща в Дяково Георги Боюклийски: На близо 120 години е, дядо ми я е вдигнал, бил е обущар, прокурорът Ивайло Василев вдигна параклис

Най-старата къща в дупнишкото село Дяково, построена преди около 120 години, се стопанисва от 63- годишния Георги Боюклийски. Той живее до старата църква „Света Богородица“, строена през 1902 година. Това е самият център на вълшебното селце, в което има поне още пет 100- годишни къщи, здрави, силни, с дувари, широки по 70 сантиметра. Те пренасят в един спокоен, пълен с уют и топлина свят. „Това е била първата голяма къща на фамилията ни, тук са живели и родителите ми, децата на дядо ми, няколко семейства, после са си построили и те хубави къщи, сега селото е пълно с модерни вили, хубави. Моята е за голям ремонт, но пенсията ми не позволява. По- важно е да се укрепи църквата, отец Георги Паликарски може да го направи с парите от две кръщенета, или две погребения, не знам защо не го прави, сигурно вече е на дневен ред, камбанарията ще падне. Росица Диканска поддържа градината в двора на църквата.

Имам пет овце, имаме овчар, той води всички овце на селото на паша. Кокошки не мога да завъдя, пълно е с белки и една по една изядоха всичките ми пернати. Дядо ми е бил голям човек, имал е работилница в центъра на София, бил е обущар.“- разказа Георги Боюклийски.

В другия край на селото е обявена за продан заедно с прилежащия терен 120- годишна къща, личи от поставена на видно място саморъчно оформена табела.

Тя е едноетажна, плетената, построена с кирпич сграда и паднала почти изцяло от едната страна. Буквално не се вижда от буренаци и храсталак. Предимството й обаче е, че се намира на възлово място – непосредствено до пътя Дупница-Бобов дол и на около 100 м от новопостроената магистрала „Струма“. Местните я знаят като Васуленината къща. Собственичката й Васулена Попова се е споминала преди около 40 години. Живеела е сама, недочувала и все седяла на прага на къщурката, за да вижда преминаващите коли и хора. Често я чували да пее, от скука. Емблематичната къща е описана в разказ от Бойко Попов,  който живеел в същата махала. През 1981 год. се оженил за французойка, с която се запознал на Слънчев бряг и се установил в гр. Монтегю на Атлантическия океан. Той описал Васуленината къща и старицата в разказ. В Дяково казват, че разказът вече е преведен и на френски.

В книга е описана и историята на църквата, чиято камбанария всеки момент ще падне, наклонила се е, но до ден днешен продължава да бие на всеки празник, а също и изпраща в живота след живота.

„Строителството на тази черква е започнато през 1902 г., но е планирана много по-рано, защото камбаната е излята почти 10 години преди това. Отливана е от дупнишки опълченец, казва се Христо Дюкмеджиев. Той е много известен човек. Бил е кмет на Пловдив и Самоков, бил е по чужбина, писал е и стихове. В двора е имало друга черква, която е рухнала. След това са построили един малък параклис, от който има остатъци.  Тук, в църквата, има много стара църковна литература. Това са към 40-50 книги, но не всички са стари. Най-старата е от 1644 г., по голямата част са донесени от полски манастир, другите са дарени от руски манастири, има, разбира се, и български от сръбска печатница, която е ръководена от българин.“ – разказаха жените в магазинчето на центъра.

Собственичката Петра почерпи всички за светлия си имен ден Петров ден завчера.

Кметицата Росица Дикянска пристигна с внучето. Тя разказа, че старото училище вече е дом на богати хора от селото.

А люшналото се до безкрай поле от слънчогледови ниви, опасва като със златен пояс селото. Нивите се стопанисват от столична фирма.

„В църквата в с. Дяково Йончев е открит и оригинал на първото печатно произведение на новобългарски език на „Неделник“ на Софрони Врачански“ – добави Георги Боюклийски, който чете вестници всеки ден и слуша радио, телевизията не му е любима.

Той и роднините му са много гостоприемни, като и всички жители на селото. Като разбраха, че екипът на „4ВЛАСТ“ е в селото, чичо Иван налови риба, червеноперка от язовир „Дяково“, Георги Бойклийски донесе превъзходно овче кисело мляко, сестра му набра кайсии, а магазинерката Петра беше наредила неустоими сладкиши с крем ванилия. „Всички си живеем задружно, много е спокойно, няма престъпници, няма кражби, Господ ни пази, защото сме добри.“- категорична е Росица Диканска. „Цялото село я обичаме, много е грижовна, работлива и услужлива.“- казаха Боюклийски.

Стотина души се събрат в местността Св. Спас всяка година, където за пореден път бе честван големият християнски празник Възнесение Господне. По традиция за здраве се раздаден и курбан. В магерницата на параклиса „Възнесение Господне” дупнишкият готвач Георги Милев и помощникът му от Дяково Михал Кралев готвят по 4 казана с чорба от 3 овце. Курбана и погачите, омесени от местни жени, освети архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски.

 Над 100 души си взеха курбан за здраве.

Параклисът е изграден преди 15 години по инициатива на дупнишкия прокурор Ивайло Василев, който е с дяковски корен и има красива вила в селото. Магистратът и брат на Камен Христов, член на Висшия съдебен съвет, бе сред празнуващите.

Поетът прокурор успешно защити дисертация за незаконно придобитото имущество

Зам.-районният прокурор на Дупница Ивайло Василев стана доктор по право. В ЮЗУ-Благоевград той защити успешно дисертация на тема “Установяване и отнемане на незаконно придобито имущество в законодателствата на Република Италия и Република България”. Прокурор Василев е поет и хоноруван преподавател по наказателен процес в Правно-историческия факултет на университета.




Вижте видеоканала ни:


1 COMMENT

  1. Дякова е моето родно село , от там са мойте корени,което имам възможност винаги с удоволствие ходя,разхождам се по места ка0дето като дете сме ходили ,тичали и играли.Имам добри спомени!Благодаря на всички които са публикували моето любимо село Дякова!!!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here