„Ври от сърни по ждрелота на река Ерма край Трън, природата е в апогея си, ловните дружини работят без грешка, ждрелото е прелест, двата огромни скални ската синволизират една голяма любов между красива, но бедна девойка и богат младеж, която не се е осъществила заради родителите им и влюбените са се вкаменили, каза водачът на групата туристи Илиян Илиев от Дупница. За късмет, денят беше дълъг и  стигна за всичко . „Целият маршрут на Трънската екопътека е кръгов и се състои от две части, които са с различна дължина и трудност и са строени по различно време. Първата част на екопътеката включва ждрелото на река Ерма, до град Трън. Построена е през 1996 г. Изминава се за около 2 часа. Втората част е построена през 2002 г., включва Ябланишкото ждрело и се изминава за около 4 часа.“- добави Малинка Илиева.

Бившият шеф от разграбеният машоностроителен завод ЗРНО- Дупница Пламен Коларки и красивият му внук Кристиян, приятелят му от младежките години Валентин, ТРЗ в ЗРНО, съдедката им  изминахме части и от двата дяла на екопътеката и то в един ден и направиха богата трапеза край Влахиното езеро. „Да ви кажа, че към момента, за съжаление, и двата дяла са в недобро състояние. Мръсно е, тръните са избуяли яко и застрашават да затворят екопътеката, занемарено е, има бунища, кмета на Трън му е трудно явно да се справя, защо ли. По течението на реката са образувани бунища.“- категорични бяха туристите.

„От началото на каньона започват да се редят една след друга невероятни гледки – тесни и високи скали, вирове, минахме и покрай една малка пещера.“- възхити се Кристиян Коларски.

„Започват и трудностите, на места пътеката е в много лошо състояние, но не липсват стъпала, парапети. Все пак, хубавото че, че мостовете над реката са здрави.“- предупреди ариегардът Илиев и успя да измъкне по стръмния байр над 10 дами и все съветва да подхождат към тях предпазливо.

„Изключително впечатлена от Трънската хубост, а и от приятелиге, които срещнахме – чудна компания.“- каза Пламен Коларски.

Екопътеката за сега е здрава, минава без проблем през ждрелото с няколко моста над река Ерма и се изкачваше нагоре в скалите. Мостчетата са амортизирали, но все пак може да се премине над реката по тях.

„Много приятно е да сме на ждрелото и да се полюбуваме на буйните водоскоци на реката с внуците, а ето и най- голямото езеро в Сърбия .Влахиното.“- радва се бившата санитарката от общинската болница Веска Сусанина и съпругът и Любомир с внуците, кръстени на имената им.

„Много вода, пръски и водни плясъци, много риба, ах къде ми е въдицата.“- нервира се Валентин, който е отличен кулинар и беше натъпкал раницата със всякакви кулинарни изкушения, барабар с домашна ракия, вино и салтанати. На 2-3 км след центъра на Трън има голямо място за паркинг и от там започва тази част от Трънската пътека. В началото се върви по левия бряг на реката, после по дървен (стар, но стабилен) мост се минава на другия бряг. Там групата беше изправена пред интересен тунел. Трънско ждрело – големият тунел. Минаха невредими всички през него и после вляво се спуснаха по стръмна пътека към реката. Минавайки по моста се насладиха на бушуващите води на река Ерма и най-тясното място на каньона. След този мост пътеката принципно продължава нагоре по високата скала и стига отгоре й, където има изградена панорамна площадка.  „Да се върна на тунела. Те са всъщност няколко и са били прокопани в навечерието на Балканската война. Имало е проект през тях да преминава теснолинейка, която да свързва Трън с Цариброд (днешен Димитровград), който тогава е бил в пределите на България. Теснолинейка така и не минава, но два от тунелите остават на наша територия. Този първият е по-големият от тях с дължина от 180 метра. Вторият е по-скромен – само 25 метра дълъг – и се намира малко по-натам по пътя.“- поясни Малинка.




Вижте видеоканала ни:


ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here