Ани Йовева показа албума, събрал тайните на дупнишката шевица 

При забележителен интерес Исторически музей-Дупница представи албума „Дупнишка шевица – образци и схеми“. Издаването е в изпълнение на проекта „Да везем като баба! Възраждане на дупнишката шевица“, осъществен от Музея и финансиран от Национален фонд „Култура“.


Основен партньор по проекта бе Ани Йовева – художник-приложник и майстор от Работилница „Седянка“. Изпълнението започна с организирането и провеждането на седенки, на които над 30 жени бяха обучени в уменията на везмото. Обучението се водеше от майсторката на дантели и шевици Ани Йовева, която изработи схемите и разгада тънкостите на дупнишкия бод. Под вещото ѝ ръководство, любителките на ръкоделието се научиха да везат автентичната дупнишка шевица. Те вече ще могат да съхранят и предадат и на други това доскоро загубено знание.
А Албумът дава неограничени възможности на всеки, запленен от красотата на дупнишката шевица, да изработва различни елементи на облеклото и бита чрез разнообразието на видовете бодове, орнаменти, цветова гама и материали.
Презентацията бе проведена от петте българки, работили по съставянето и издаването на този богат и полезен наръчник. Това са Ани Йовева; д-р Иглика Мишкова от Института по етнология и фолклористика към БАН; директорът на Исторически музей – Дупница Анелия Геренска и колегите ѝ Марина Янкова и Десислава Атанасова.
Албумът съдържа оригинални образци и схеми на бродерии, запазени във фондовете на дупнишкия музей и Националния етнографски музей. Подробно са описани всички детайли на шевицата в отделните елементи на традиционното облекло от Дупнишко (сукно, правеж, опрегач, пояс, наръквици, косичник, капа, махрама, коланче, чорапи). Указани са и етапите за изработка на бродерията, както и използваните бодове в дупнишката шевица. Събраната информация е подкрепена с богат снимков материал.
Ани Йовева и д-р Иглика Мишкова разясниха, че най-характерното за дупнишката шевица е нейната асиметричност и голямата пъстрота. В нея се преплитат много символи и източни мотиви. Както и друг път сме имали възможност да кажем, свастиката е един от най-използваните елементи в местната традиционна бродерия.
А д-р Мишкова допълни – „И освен това нейното значение не е било само естетическо. Оказва се, че нашите баби имат невероятно чувство за хармония и мярка – всеки един от елементите на шевицата е на мястото си, цветовете са разположени в хармония, няма нищо излишно. Сърмата (златен конец) подсилва още повече цветовете, а всеки един от тях има своето значение и дълбока символика. Тяхната функция не е само естетическа. Задължително са се правили елементи, които имат много силна предпазна функция. В различните краища подборът е различен. Шевицата предпазва момата от лоши очи. Основните цветове на дупнишката шевица са червено, оранжево и зелено, като много умело се вплита сърмата. Шевицата е показвала дали жената е била семейна, нейната възраст, семейния й статус. Когато една невеста роди първата си рожба, може да свали махрамата от носията си. Вярвало се е, че всеки един от елементите на костюма предпазва. Жените не са показвали голи части от тялото, защото се е вярвало, че е грехота. Много често се е вярвало и че ако има голи части, ще падне градушка. Ако е гологлава момата, цялото селище е било застрашено от градушка“
Тя изрази желание дупнишката шевица отново да намери своето място в бита на хората.
„Всеки би могъл да намери символика в дупнишката шевица. Както сподели д-р Мишкова, искаме шевицата отново да влезе в домовете на дупничани и най-вече те да се идентифицират с нея. Дупничанката в миналото я е правила с любов и аз се надявам, че всички вие, които бродирахте, да сте успели да го направите. Дано цялото изживяване да остане за всички ви един прекрасен спомен“, обърна се Анелия Геренска към присъстващите, много от които са участвали в ателиетата.
Ани Йовева, която имаше ключова роля в проекта, също пожела на всички участнички да съумеят да предадат нататък наученото по време на седенките, за да може повече хора да се докоснат до тайните на дупнишката шевица.
На презентацята присъстваха много любители на ръкоделието, представители на читалищата, на местните самодейни танцови и музикални състави. Гост на събитието бе и Елка Минчева от Националния етнографски музей към БАН.
Благодарение на Ани Йовева; на д-р Иглика Мишкова; на директора на Исторически музей – Дупница Анелия Геренска и на колегите ѝ Марина Янкова и Десислава Атанасова автентичната дупнишка шевица излезе от музейните експозиции и отново влиза в бита.
За емоционалната връзка на присъстващите с българските традиции спомогнаха и изпълненията на фолклорно трио „Авлига“ към НЧ „Пейо Яворов-1976“ с ръководител Рени Христова.




Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here