„Министърът каза, че ме гледал по „Фейсбук” и заради мен дошъл тук. Аз го помолих да ми остави животните, да ми ги запази – не искам да ми плаща животните, искам си моето стадо. Човекът каза, че не могат да го оставят, защото попада в трикилометровата зона на убиване вече”, казва баба Дора по БТВ . Тя казва, че вече нищо не може да направи, борила се до край за животните си.
„Явно служат на ЕС, не на нас – на държавата, на народа си. Щом сега искат да се представят добре пред ЕС да ни унищожат животните, трябва да са с гордо вдигната глава пред ЕС, не пред нас – българите”, казва баба Дора. Заради възрастта си едва ли баба Дора ще гледа друго стадо отново. В момента стадото на баба Дора е единственото, което е останало в селото.
„Българската агенция по храните не работи достатъчно добре с хората в Ямболско. Трябваше да им се обясни на място каква е болестта, да им се покаже заповедта”, каза земеделският министър Румен Порожанов в предаването „Тази неделя” по bTV. Той е категоричен, че без заповед животни не се избиват. На въпрос дали ще последват оставки, Порожанов каза, че предстои да се направи оценка на ситуацията.
Ето и стихотворението, написано и публикувано от Красимир Димитров във ФБ:
Търси се тъжна, стара жена!
Болна.Ограбена…Пие илачи.
Бяла.Прегърбена.Вечно една.
С име България…Колко ли значи?…
Нейни дечица търсят я тук,
други сънуват я там из чужбина…
Броди и плаче…Събира боклук.
Крачи клошарката. С име-Родина.
Търси се тъжна, стара жена!
Ходи печална, тихо се вайка.
Казват била е красива страна.
Още красива..Защото е-Майка!
Стара жена е… С поглед, но твърд.
Само възпяват я днешни поети.
Надпис един-„Свобода или смърт!“
Там на халката венчална й свети…
Търси се тъжна, стара жена!
Нейде на топличко тя се е скрила.
Майчице родна, ти нямаш вина!
Ти си на всички, Майко, простила…
Търси се тъжна стара жена!..
Над хиляда и триста годишна.
С име БЪЛГАРИЯ…От безкрай времена…
Информация друга…Излишна…
Красимир Димитров/Кресто Миров/

„Баба Дора от с. Шарково е безутешна, не може да спре… и утре ще плаче…може би за последно. Живее с 30-те си козички и още толкова ярета, всички си имат имена, Гергана, Тодорка…. това са децата ѝ…не спира да им говори, за тях живее, с тях става и с тях ляга…тази нощ за последно…утре ще бъдат евтаназирани…всичките около 60 нейни ЗДРАВИ деца, с които тя живее и с които се изхранва. От утре баба Дора ще е празна…
Толкова болка, сълзи и мъка видях днес…най трудната ми снимка…баба Дора искаше да я снимам…плаках..“- пишат наши читатели, потресени от масовото унищожаване на животни в страната уж от чума.






















































































































