Огнен ад изпепели къща в Дупница, спря пред прага на семейство с три деца

Четири пожарни се борят със стихията, десетки съседи с лопати и кофи вода в битката с пламъцитеМощен пожар в Дупница унищожи къщата на пенсионера Христо Христов, спря пред входната врата на семейство с три деца и на два метра от домовете на 200 семейства. Сто къщи бяха застрашени от изпепеляване. Огненият ад за щастие не отне човешки жертви, но разплака десетки дупничани от квартал „Ценеви”, където живеят българи и роми. Христов бил в другата си къща в центъра на Дупница, той намери вилата си в руини, разказаха съседи.
Триметрови пламъци лумнаха вчера към 14,00 часа. Роми от квартала запалили огън, за да горят кабели и боклуци до жп линията в началото на Аракчийски мост. Майка на три деца пищеше от ужас, всички от квартала и случайни минувачи й се притекоха на помощ. Пламъците обгърнаха къщата, изпепелиха двора, но спряха пред входната врата. „Умрях от ужас, къщата на Христо Христов изгоря пред очите ни, онемях, нямам сили да говоря, това ми се случва за втори път. Преди три месеца пак бяхме в пламъци – обясни цялата трепереща Силбие Маджарова. – Това е работа на ромите, палят произволно, ние със съпруга ми Димитър Димитров, децата и съседите живеем на страх, това не се търпи, не можем повече да живеем на страх. От пожарната трябва да предупредят ромите, от полицията трябва да вземат мерки. Ние всички сме безработни, а остава и без покрив на главите да останем… До къщата са кабелите с високо напрежение, бяхме в смъртоносен капан”, плачеше майката.
В огнения ад се включиха най-активно трима приятели зидари, строящи нова къща, озовали се в окото на пожара. Тава са Явор Стоянов, Николай Орманков и Симеон Иванов. „Изведнъж лумна огън, видяхме го от високото и веднага се обадих в пожарната, грабнахме лопати от дворовете на ужасените хора и заедно с пожарникарите спряхме огъня”, каза Явор Стоянов.
„Аз си бях у дома и изведнъж чух страхотно бучене, излязох на терасата, гледам – всичко около къщата гори. Прекръстих се и викнах с цяло гърло съседите да чуят. За един миг всички бяхме с кофи, лопати и мотики пред пожара, спряхме го на три метра от къщите. Още не мога да повярвам какъв ужас видях. Мислех, че това е краят”, плачеше от радост и мъка 71-г. Деница Келчева и си спомни: „С много труд построихме къщата преди 40 години с моя покоен вече съпруг Благой Келчев, ето сега за един миг всичко щеше да изчезне – и спомените и животът. Изгоряха десетки лозя, овощни дървета, храсти. Изгоряха толкова бързо, почти мигновено, но до нас не стигна, като че някой заповяда дотук и край… Но видя се кои са истински хора и кои не… Всички съвестни бяха тук и не бяха малко… бориха се с наравно с пожарникарите.
„Аз как се паникьосах, как се ужасих, нямаше по стъписана от мен – поиска думата вече утешена 56-г. Райна Котева. – Обади ми се комшията по телефона и ми вика: „Райне, горим, излезни бърже, около оградата на къщите ни гори всичко, бегай! Олеле!!! Имаше опасност да пламнат жиците, но една жена – Деница Милева, се обади в Енергото, та изключиха тока, още по-страшно щеше да стане, ако паднеха и жиците. Четири пожарни коли видях да плискат вода и много пожарникари. В Дупница има истинска пожарна служба, това го доказва днешният ден.




Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here