Откажете се от лицемерието и суетата, защото Исус казва: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен, чистият по душа е най-голям в небесното царство
С покаяние променяме посоката от тъмното към светлото, от лошото към доброто
В нашия свят е нормално хората да си съперничат, да се стремят към богатство, власт и надмощие и да воюват помежду си за това. Но Иисус се огорчил, когато видял подобно съперничество за първенство и между своите ученици. Принципите на небесното царство са съвсем различни. Там всеки би трябвало да има другия за по-горен от себе си. Иисус казал, че който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и по-големият трябва да служи на по-малките, както прави Отец, Който е най-голям от всички. Освен, че поучавал с думи, Той и показвал действието на тези принципи в собствения си живот. Виждайки едно детенце, той го посочил за пример:
Мат. 18:1 В същото време учениците дойдоха при Иисуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? 2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях и рече: 3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. 4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
Но какво всъщност е имал предвид!? Дали възрастните трябва да се вдетинят? Съвсем не, но да се откажат от своята суета, лицемерие и порочност, и се върнат към онази детска невинност и чистота на душата, лъхаща от първоначалното творение.
1Пет. 2:1 И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, 2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,
Това всъщност донякъде е и съдържанието на акта покаяние – обръщане, промяна на посоката, промяна на живота от тъмното към светлото, от грешното към правото, от лошото към доброто.
Може би това е имал предвид големият руски поет Пушкин, когато е написал:
| Возрождение |
| Художник – варвар кистью соннойКартину гения чернит.И свой рисунок беззаконный
Над ней бессмысленно чертит.
Но краски чуждые, с летами, Спадают ветхой чешуей; Созданье гения пред нами Выходит с прежней красотой.
Так исчезают заблужденья С измученной души моей, И возникают в ней виденья Первоначальных, чистых дней.
1819
|
Възраждане
Художник варварин с четка груба
с картина гениална си играй,
над нея, в своето изкуство влюбен,
рисунка беззаконна той чертай.
Но след години тези чужди краски,
като мазилка стара падат там
и гениалната картина е без маска,
в предишната си хубост блесва тя.
Тъй също заблужденията чезнат
от моята душа в съсипни,
в нея образи за миг възлезнат
от чистите първоначални дни.
Възможно ли е да преживеем едно възраждане не само в личен, но и в обществен план? Мисля, че да. За целта трябва само основните християнски принципи и ценности да се превърнат в начин на живот. Нека си спомним на какво се дължи Златният век на България от времето на царете Борис и Симеон – на покръстването и на християнската книжнина и духовност.
Според свещеното предание детенцето, което Иисус повикал и посочил, било по-късният апостолски ученик Игнатий Антиохийски, наречен Богоносец. Когато император Траян го запитал защо го наричат така, той му отговорил, че според хората носил Бога в сърцето си. Игнатий е един от така наречените апостолски мъже, които са приели вярата от самите апостоли. Той заедно с Поликарп епископ на Смирна (също мъченик за вярата) и Папий Йерополски бил ученик на свети Йоан Богослов. Бил 40 години епископ на църквата в Антиохия, където последователите на Иисус за първи път се нарекли християни. През 107 г. сл.Хр. приел мъченическа смърт на арената на цирк Максимус в Рим. По пътя можел да избяга, но предпочел мъченичество, като се сравнил с „жито Божие, което, след като бъде смляно от зъбите на зверовете, ще се превърне в чист хляб Христов (виж посланието му до римляните)“. Екзекуцията била публична. Може би някои от зрителите са яли пуканки или пък семки, докато гледали как лъвовете го разкъсват и изяждат.
Когато видите икона с изправен мъж с два кръста на раменете си и два изправени лъва от двете страни, да знаете, че това е св. Игнатий Богоносец в момента на неговата героична и мъченическа смърт, подпечатала вярата му със собствената му кръв.
